Софора, Мамане, Мамани, Хавайска акация, Хавайска софора

Софора, Мамане, Мамани, Хавайска акация, Хавайска софора (Sophora chrysophylla, Mamane) представлява вид цъфтящо растение от семейството Бобови (Fabaceae), което е ендемично за Хавай. То е силно полиморфно, расте като храст или дърво и може да достигне височина от 15 метра (като дърво).

Устройство на хавайска акация

Билката има ръбести клони. Кората им е гладка, златистокафява на по-младите дървета и грапава и сива на по-старите. Листата са пересто сложни, с 6 до 10 двойки листчета. Всяко листче е с дължина от 0,7 до 5 см и ширина от 0,3 до 2,3 см. Те са гладки или със сиви или жълти власинки от долната страна. Цветовете се намират в основата на листата или в краищата на клоните, събрани в гроздовидни съцветия - тоест те се срещат в аксиларни или крайни съцветия. Жълто оцветени, те се развиват през зимата и пролетта. Разгарът на сезона на цъфтеж е в средата на пролетта. Размерът на венчелистчетата варира от 11,5 до 21 мм дължина и 8 до 20 мм ширина.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons; Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Образува четирикрили семенни шушулки, които стават кафяви, груби и дървесни, когато узреят. Плодовете са устойчиви и остават на дървото през по-голямата част от годината. Те са усукани, кафяви до кафеникаво-сиви, дълги от 2 до 16 см и 1,5 см широки. Зрелите семенни шушулки съдържат 6-6,35 мм дълги, твърди зърна. Плодните капсули са плътно свити около златистожълтите, жълто-оранжевите или кафяви до сивкаво-черни семена. Нетретирани семената имат степен на покълване под 5%.

Разпространение на хавайска акация

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Този вид акация е характерна растителност само за Хавай. Може да се намери на всички околни острови. Обитава ниски храсти, високи храсти, сухи гори, смесени гори и рядко влажни гори. Може да расте на надморска височина от 30-2900 м, като е ограничена от границата на дърветата. Мамане е най-разпространено и расте най-високо в планинските сухи гори на надморска височина от 1220–2440 м. Вирее добре в райони, където няма овце или кози, а популациите на говеда са ограничени. Растението се засажда, за да се увеличи популацията както на самото дърво, така и на палила, и да се съживи местната екосистема.

Интродуцираните пасищни животни като муфлоновите овце (Ovis aries) и дивите кози (Capra hircus) представляват сериозна заплаха за дърветата Mamane, защото се хранят с младите такива. Положени са усилия за премахване на тези животни от районите на софора, за да се защити, както и местните птици, които зависят от тях. Ендемичните хавайски птици от подсемейство Drepanidinae, се хранят с нектара на цветята, а застрашеният вид Palila (Loxioides bailleui) се храни с незрелите семена в зелените шушулки.

Използваема част на хавайска акация

Употребяват се цветовете и корените на растението с лечебна цел. Застрашени животински видове използват семената на мамани като храна.

Химичен състав на хавайска акация

Манани е от съществено значение за застрашената палила (Loxioides bailleui), която се храни почти изключително с незрели семена на растенията. Гнезди и в клоните на мамане. Гъсениците на Cydia (молци) също ядат семената на билката, като на свой ред се изяждат от palila. Както птицата, така и ларвите използват само ембриона, оставяйки обвивката на семето недокосната.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

За други животни семената на мамани са силно отровни. Домашните чинки умират минути след като изядат семената. Софората използва двупластова биохимична защитна система: обвивките на семената съдържат около 4% фенолни съединения, които им придават отвратителен вкус. Те също са донякъде токсични и имат високо съдържание на фибри. Хищниците, които се опитват да консумират семената, вероятно няма да бъдат убити, но ще имат неприятно преживяване. Ако хищник успее да проникне в обвивката на семето, ембрионът съдържа смъртоносни количества (>4% от сухото тегло) хинолизидинови алкалоиди. Палилата и молците обаче са развили способността да се справят с отровните съединения. Палилата, например, може да се справи с десетки пъти по-голяма доза цитизин, която би убила лабораторна мишка. Молците имат способността да разграждат токсичните вещества. Те не изолират алкалоидите за собствена употреба, но е установено, че съдържат приблизително толкова фенолни съединения, колкото и обвивките на семената. Палилата очевидно е непроницаема за фенолния аромат (тъй като те ядат гъсеници от Cydia, които миришат и имат вкус като растението), изхвърляйки обвивките на семената поради ниската им хранителна стойност. Не е известно как палилата се справя с токсините. Дивите кози и овце ненаситно ядат семенните шушулки на растението, което оказва отрицателно въздействие върху популацията на дървото. Токсичността на листата е неизвестна.

Хавайската софора съдържа още изофлаванони, птерокарпан, 6а-хидроксиптерокарпан.

Лечебни свойства и приложение на хавайска акация

В билковата медицина цветовете на растението се използват като стягащо средство. Антиоксидантната активност на 6а-хидроксиптерокарпан, изолиран от корена на Sophora chrysophylla, е изследвана in vitro върху липидна пероксидация чрез взаимодействие с хемоглобин и водороден пероксид.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Смъртността от астма на Хавайските острови продължава да се увеличава и "хроничните" проблеми, свързани със спазването на лекарствата, страничните ефекти и разходите продължават. Проучена е целесъобразността от добавяне на алтернативен (традиционен) медикамент с противовъзпалително и антиалергично действие. Една от билките за астма в хавайската традиционна медицина е мамане или в научната терминология Sophora chrysophylla. Научната литература за S. chrysophylla е прегледана в този контекст и констатациите подкрепят по-нататъшно изследване.

Други употреби на хавайска софора

В пейзажната обстановка софората прави страхотни прегради, жив плет или екземпляри от растения във флоралната декорация. Те са устойчиви на суша и вятър и могат да се отглеждат на пълна до частична сянка. Имат слаба толерантност към морска експозиция и не виреят по крайбрежни райони с глинести до коралови почви. Семената могат да се скарифицират с ножица за нокти и да се накиснат във вода за 24 часа, за да се увеличи степента на покълване.

Дървото се използвало и в религиозни ритуали за предпазване от злото.

Дървесината на мамане е плътна, твърда и издръжлива. Тя е била използвана от местните хавайци за направата на стълбове за къщи; греди с диаметър до 5 см; пръчки за копаене, копия, лопати, шейни, стъргалки, дръжки за сечива и като дърва за огрев. Животновъдите го използваха като стълбове за огради.

Внимание!

Семената на растението са горчиви и отровни!

Заглавно изображение: David Eickhoff from Pearl City, Hawaii, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons