Сива сарсапарила, Мексиканска сарсапарила

Сива сарсапарила, Мексиканска сарсапарила (Smilax aristolochiifolia) представлява лиановидно растение, което принадлежи към семейство Smilacaceae. Това е един от трите вида сарсапарила (другите са S. febrifuga и S. regelii), които придобиват висока репутация през 17-ти век като лечебни растения.

Те са били широко внасяни в Европа до началото на 20-ти век, през което време тяхната доста надценена репутация е намаляла до известна степен. Въпреки това, растенията имат редица важни лекарствени свойства - по-специално, техните корени съдържат стероидни сапонини, които са ефективно лечение за много случаи на псориазис; те също имат хормонални ефекти и могат да подобрят плодовитостта при жени с нарушена функция на яйчниците.

Устройство на мексиканска сарсапарила

Сивата сарсапарила е многогодишно катерливо се растение, с тънки клончета и копиевидни листа. Израства на дължина до 4-5 метра. Повърхността на стъблото е гладка, трънлива, а то лесно се огъва. Листата, подобни на хартия, са назъбени, жилави, с кожеста текстура и последователно подредени по клончетата. Дължината им варира от 10 до 30 см, а дължината на дръжките им е около 5 см.

Известна е с малките си червени плодове, с 2 или 3 семена и малки зелени цветя. Цветовете са радиално симетрични и образуват съцветие от 12 цвята. Плодовете се произвеждат през есента или в края на лятото и остават непокътнати през зимата, за да могат животните и птиците да се хранят с тях.  Корените на този вид сарсапарилата са влакнести и могат да произведат няколко издънки, които продължават да се развиват самостоятелно. Те имат твърда повърхност и са дълбоко вкоренени, като растат от 2 до 2,5 метра дължина. Цветът на корените варира от кафяв до черен.

Разпространение на сива сарсапарила

Билката води произходът си от Мексико и Централна Америка. Сивата сарсапарила е честа растителност сред дървесни площи, като там използва катерливата си способност за разпространение. Широко разпространена е в умерени, блатисти и топли места. Расте на надморска височина до 1700 метра.

Използваема част на сива сарсапарила

Употребяемата част на мексиканската сарсапарила с лечебни цели е нейният корен.

Химичен състав на сива сарсапарила

Корените на билката съдържат сапонини, които се използват за синтез на кортизон и други стероиди; органични киселини, флавоноиди, ситостерол и стигмастерол. Основни вещества в нея са: ацетил-парагенин, астилбин, бета-ситостерол, кафеоил-шикимична киселини, дихидрокверцетин, диосгенин, енгелетин, етерични масла, епсилон-ситостерол, еукрифин, еурифин, ферулова киселина, глюкопиранозиди, изоастилбин, изоенгетитин, кемпферол, паригенин, пастилин, полинантанол, респиратрол, рамназол, сарсапонин, сарсапариолид, сарсапонин, сарсапапогенин, шикиминова киселина, ситсастерол-глюкозид, смилагенин, сламисапонин, смилакс сапонини АС, смегислад АЕ, сметилин, стигмастерол, таксифолин и тиогенин.

Лечебни свойства и приложение на мексиканска сарсапарила

Коренът на Smilax aristolochiifolia има широки медицински употреби. Традиционно, като лекарство, се използва за лечение на проказа, тумори, рак, псориазис и ревматизъм. Прилага се и като тоник при анемия и кожни заболявания. Съобщава се, че има противовъзпалителни, тестостерогенни, свойства на афродизиак и прогестерогенни ефекти. Поради това корените й често се популяризират като средство за подмладяване на мъжете. Също така се смята, че подобрява храносмилането и апетита. Местните жители в Нова Гвинея използват стъблото на сарсапарилата за лечение на зъбобол.

Мексиканската сарсапарила намалява възпалението, контролира сърбежа, подобрява храносмилането и елиминирането на хранителните маси от организма. Действа температуропонижаващо и антисептично. Отвара от тях се използва при лечението на треска, храносмилателни нарушения, бъбречни проблеми и гонорея. Използва се и срещу строфулус (сърбеж и обрив по кожата в детска възраст), кожни заболявания и ревматизъм.

В проведени ин витро изследвания са установени хипогликемични свойства на билката, които се дължат на изолирани от корена й две вещества - хлорогенна киселина и астилбин. Тези ефекти на растението не са изследвани сред клинични пациенти. Предстои това да се случи, като евентуално положителни резултати биха се оказали алтернативно лечение и превенция на диабета с мексиканска сарсапарила.

Кулинарна употреба на сива сарсапарила

Корените се използват в ароматизиращи напитки, млечни десерти, печени продукти и бонбони, сладоледи, сладкарски изделия и хлебни изделия, както и на безалкохолни напитки. Сарсапарилата някога е била основна съставка за ароматизиране на бира. Вкусът на самия корен е горчиво-сладък.

Внимание!

Въпреки това, не се дават категорични научни доказателства за медицинските ефекти на сивата сарсапарила. Приета в прекомерни количества може да се окаже вредна.

Заглавно изображение: https://inaturalist-open-data.s3.amazonaws.com/photos/9715356/original.jpeg