метенамин (methenamine) | ATC J01XX05

Метенамин, известен в миналото като уротропин и търговски наричан хексаметилентетрамин, е амин, който се използва медицински за лечение и профилактика на инфекции на пикочните пътища.

Изглежда като бяло кристално съединение и е силно разтворимо във вода и полярни органични разтворители (алкохол, хлороформ), но неразтворимо в етер. Той е полезен при синтеза на други химични съединения като пластмаси, каучукови добавки и фармацевтични продукти. Този амин всъщност се продава като сол на бадемова киселина или хипурова киселина.

Лекарството не се продава в Италия и може да предизвика странични ефекти и алергични реакции.

Показания

В медицината солта на бадемовата киселина на метенамин се използва като антибактериално средство при инфекции на пикочните пътища, също при пациенти с неврогенни проблеми с пикочния мехур и за профилактика на повтарящи се инфекции. Лекарството може да се използва и от възрастното население, страдащо от хронични или повтарящи се инфекции на пикочните пътища. Въпреки това, има съмнения относно неговата ефективност при пациенти, страдащи от повтарящи се инфекции на пикочните пътища, но с катетър на пикочния мехур или които се нуждаят от периодична катетеризация.

Хексаметилентетраминът се разлага при кисело рН до формалдехид и амоняк. Формалдехидът е известен с бактерицидно действие, а бадемовата киселина усилва този ефект. Киселинността на урината, която е от съществено значение за активирането на съединението, обикновено се осигурява от едновременното приложение на витамин С (аскорбинова киселина) или амониев хлорид.

Употребата на метенамин като лекарство беше временно намалена към края на 1990 година поради наблюдаваните неблагоприятни ефекти (по-специално, химически индуциран хеморагичен цистит може да възникне след предозиране). Използването му е повторно одобрено поради нарастващата антибиотична резистентност към най-често използваните лекарства. Метенаминът е особено подходящ за продължително профилактично лечение на уринарни инфекции, тъй като бактериите не развиват резистентност към формалдехид. От друга страна, молекулата никога не трябва да се използва при наличие на бъбречна недостатъчност.

Метенаминът се използва и под формата на 13% мехлем за лечение на палмарна хиперхидроза. Способен е да удебели кожата чрез създаване на мазолест слой, като по този начин действа като антиперспирант.

Противопоказания

Метенаминът е противопоказан при лица с известна свръхчувствителност към активната съставка.

Също така е противопоказан при лица, страдащи от бъбречна недостатъчност или тежка чернодробна недостатъчност или тежка дехидратация.

Метенаминовите препарати не трябва да се дават на пациенти, приемащи сулфонамиди, тъй като някои сулфонамиди могат да образуват неразтворима утайка с формалдехид в урината.

Бременност и кърмене

В ранна бременност безопасната употреба на метенамин не е установена. През последния триместър се предполага, но не е категорично доказана безопасност. Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти върху плода при проучвания при бременни плъхове и зайци.

Метенаминът преминава в млякото в малки количества и изглежда безопасен за употреба дори при кърмене на новородено.

Предупреждения и предпазни мерки

Антибактериалните ефекти, предизвикани от лекарството, са максимални, когато pH на урината е под 5,5. Поради тази причина е подходящо проследяване на рН на урината по време на курса на терапия. Ако е необходимо, трябва да се извърши подкисляване на урината, което може да се постигне чрез специфична диета или чрез прилагане на подкисляващи агенти (като например амониев хлорид или аскорбинова киселина). Подкисляването е особено важно, когато организмите, причинили инфекцията, са щамове на Proteus или Pseudomonas, които, действайки върху уреята, могат да повишат pH на урината.

Предписването на метенамин при липса на доказана или силно подозирана бактериална инфекция или профилактична индикация е малко вероятно да осигури полза за пациента и увеличава риска от развитие на резистентни към лекарства бактерии.

Метенамин, приеман по време на бременност, може да повлияе на лабораторните изследвания на естриол в урината (което води до неизмеримо ниски стойности), когато в лабораторната процедура се използва киселинна хидролиза. Тази интерференция се дължи на наличието в урината на метенамин и/или формалдехид.

Трябва да се внимава за поддържане на киселинно рН на урината, особено при лечение на инфекции, причинени от разцепващи уреята организми като Proteus и щамове на Pseudomonas.

В няколко случая в едно проучване нивата на серумните трансаминази са леко повишени по време на лечението, но се връщат към нормалното, докато пациентите все още приемат метенамин. Поради този доклад се препоръчва периодично да се провеждат изследвания на чернодробната функция при пациенти, приемащи лекарството, особено тези с чернодробна дисфункция.

Нежелани лекарствени реакции

По-малко от 3,5% от пациентите, лекувани с това лекарство, ще изпитат леки нежелани реакции като стомашно разстройство, дисурия, гадене и обрив.

Предозиране

Големи дози метенамин (8 грама дневно в продължение на 3 до 4 седмици) са причинили дразнене на пикочния мехур, болезнено и често уриниране, албуминурия и груба хематурия.

Лекарствени взаимодействия

Някои продукти, които могат да взаимодействат с това лекарство, включват: сулфонамидни лекарства (включително сулфа антибиотици като сулфаметизол), продукти, които намаляват количеството киселина в урината (алкализатори на урината като антиациди, натриев бикарбонат, калиев или натриев цитрат, инхибитори на карбоанхидразата като ацетазоламид).

Фармакологични характеристики

Лекарството е синтетичен антибактериален агент, химически несвързан с други молекули с антиинфекциозно действие, налични в момента. Антибактериалният ефект на метенамин манделат зависи от превръщането на метенамин във формалдехид в присъствието на кисела урина.
Формалдехидът е неспецифичен антибактериален агент, който обикновено проявява бактерицидна активност. Киселата част на солите на метенамин (хипурова киселина или бадемова киселина) сами по себе си имат известна неспецифична антибактериална активност, но преди всичко те действат като подобряват освобождаването на формалдехид от метенамин, като същевременно поддържат киселинността на урината. Формалдехидът е активен срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии, включително Enterobacter, Escherichia coli, Klebsiella, Proteus, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis и Enterococcus faecalis.

Тъй като формалдехидът, хипуровата киселина и бадемовата киселина имат неспецифична антибактериална активност, следва, че резистентност към тези вещества не се развива дори при продължителна терапия.

След перорално приложение метенаминът се абсорбира лесно от стомашно-чревния тракт. Приблизително 10-30% от пероралната доза се хидролизира до формалдехид и амоняк поради стомашна киселинност. Концентрациите на метенамин и формалдехид в плазмата обикновено са много ниски. Метенаминът преминава плацентарната бариера и може да се открие в кърмата. В рамките на 24 часа повече от 70-90% от единична перорална доза се екскретира непокътната в урината чрез процес на гломерулна филтрация и тубулна секреция. Когато урината е кисела, метенаминът се хидролизира до формалдехид и амоняк. Хидролизата е максимална, когато рН на урината е по-малко от 5,5.

Дозировка

Метенаминът се предлага под формата на таблетки за перорално приложение. За възрастни и деца над 12 години препоръчителната доза е 1 таблетка (1,0 грам) два пъти дневно (сутрин и вечер). За педиатрични пациенти на възраст от 6 до 12 години дозата е 1/2 до 1 таблетка (0,5 до 1,0 грам) два пъти дневно (сутрин и вечер). Тъй като антибактериалната активност на метенамин е по-голяма в кисела урина, желателно е ограничаване на алкализиращи храни и лекарства.

Преди започване на лечение с метенамин е необходимо да се провери киселинността на урината с уринарен тест. Урината трябва да е кисела, а именно да има рН 5,5 или по-ниско, за да може метенаминът да работи правилно. За профилактика или потискане на инфекция на пикочните пътища метенамин трябва да се приема перорално след хранене и преди лягане.

Заглавно изображение: CCO Public domain