амикацин (amikacin) | ATC J01GB06

Амикацинът е антибиотик, който спада към групата на аминогликозидите.

Показания: използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към амикацин микроорганизми- бактериална септицемия, сепсис при новородени, ендокардит, инфекции на централната нервна система, инфекции на дихателната система, инфекции на кости и стави, инфекции на кожа и меки тъкани, следоперативни инфекции, инфекции след изгаряния, инфекции на коремната кухина (включително перитонит), инфекции на пикочо-половата система.

Фармакодинамика: амикацин потиска протеиновата синтеза в микроорганизмите и действа бактерицидно. Той се свързва с 30S-субединицата (разцепвайки я) на рибозомите като потиска началната фаза и фазата на елонгация.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, стоматит, тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), левкоцитопения (намален брой левкоцити в кръвта), анемия, повишаване на чернодробните ензими, намаляване на слуха, шум в ушите, нефротоксичност, загуба на апетит, гадене, повръщане, кожен обрив, зачервяване, сърбеж.

Лекарствени взаимодействия: трябва да се избягва едновременното приложение на амикацин със стрептомицин, полимиксин Б, колистин, неомицин, ванкомицин, гентамицин, цефалоспорини, етакринова киселина, фуроземид, манитол, цисплатин, амфотерицин Б, тетрациклини, хлорамфeникол, линкомицин и ботулинов токсин.

Противопоказания: свръхчувствителност към аминогликозиди.

Дозов режим: прилага се парентерално в дози от 15-20 мг/кг за 24 часа, разделени на 1-3 приема. Денонощната доза не трябва да надвишава 1,5 грама.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.