цефтаролин фозамил (ceftaroline fosamil) | ATC J01DI02

Цефтаролин фозамил е цефалоспоринов антибиотик, който е активен срещу метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) и други грам-положителни бактерии. Той запазва известна активност на цефалоспорините от по-късно поколение, имащи широкоспектърна активност срещу грам-отрицателни бактерии, но ефективността му е относително много по-слаба.

Показания

Цефтаролин фозамил е показан за лечение на следните инфекции при новородени, кърмачета, деца, юноши и възрастни:

• Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани
• Пневмония, придобита в обществото

Противопоказания

• Известна сериозна свръхчувствителност към цефтаролин фозамил или други членове на цефалоспориновия клас
• Анафилаксия и анафилактоидни реакции

Предупреждения и предпазни мерки

Предупрежденията и предпазните мерки, свързани с цефтаролин, включват:

Реакции на свръхчувствителност

Възможно е развитие на сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност. Съобщава се за тежки кожни нежелани реакции, включително синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (drug reaction with eosinophilia and systemic symptoms, DRESS) и остра
генерализирана екзантематозна пустулоза във връзка с лечението с бета-лактамни антибиотици (включително цефалоспорини).

Пациентите с анамнеза за свръхчувствителност към цефалоспорини, пеницилини или други бета-лактамни антибактериални средства, могат да проявят свръхчувствителност и към цефтаролин фозамил. Цефтаролин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за не тежки реакции на свръхчувствителност към някои други бета-лактамни антибиотици (напр. пеницилини или карбапенеми).

Диария, свързана с Clostridium difficile

За цефтаролин фозамил има съобщения за колит, свързан с антибактериални средства и псевдомембранозен колит, които могат да варират от леки до животозастрашаващи. Ето защо е важно тази диагноза да се има предвид при пациенти с диария по време на или след приложение на цефтаролин фозамил. В такъв случай, трябва да се има предвид спиране на лечението с цефтаролин фозамил, започване на поддържащо лечение заедно със специфично лечение за Clostridium difficile.

Нечувствителни организми

По време на или след края на лечението с цефтаролин е възможно развитието на супер инфекции. Пациенти с предходно гърчово състояние. В токсикологичните изпитвания са наблюдавани гърчове при експозиции, надвишаващи 7-25 пъти стойностите на Cmax на цефтаролин при хора. Опитът от клиничните изпитвания на цефтаролин фозамил при пациенти с предходно гърчово състояние е силно ограничен.

Сероконверсия на директния антиглобулинов тест (тест на Coombs) и потенциален риск за развитие на хемолитична анемия

В хода на лечение с цефалоспорини, директният антиглобулинов тест (ДАГТ) може да се позитивира. Според сборни данни от петте основни проучвания сероконверсия на ДАГТ се развива с честота 11,2 % при пациенти на лечение с цефтаролин фозамил с приложение през 12 часа (600 милиграма, приложени за 60 минути през 12 часа) и с честота 32,3 % в едно проучване при пациенти, получаващи цефтаролин фозамил през 8 часа (600 милиграма, приложени за 120 минути през 8 часа). От клиничните изпитвания няма данни за развитие на хемолиза при пациентите, при които ДАГТ се е позитивирал по време на лечението. Все пак не може да се изключи вероятността във връзка с лечението с цефалоспорини, да се развие хемолитична анемия.

Бременност и кърмене

Липсват или има ограничени данни от употребата на цефтаролин фозамил при бременни жени. Проучванията при животни – плъхове и зайци, не показват вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност, при експозиции, сходни с терапевтичните концентрации.

След приложение на плъхове по време на бременност и кърмене не се установява ефект върху теглото или ръста на малкото при раждане, макар при приложение на цефтаролин по време на периода на органогенеза да се установяват малки промени в теглото на плода и забавена осификация на интерпариеталната кост.

Като предпазна мярка, за предпочитане е да се избягва употребата на цефтаролин фозамил по време на бременност, освен ако клиничното състояние на жената не налага лечение.

Не е известно дали цефтаролин фозамил се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с препарата, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Нежелани лекарствени реакции

Не са наблюдавани нежелани реакции при повече от 5% от хората, приемащи цефтаролин. Най-честите нежелани реакции, възникващи при над 2% от хората, получаващи цефтаролин са:

• диария
• гадене
• обрив
• запек
• повръщане
• повишени трансаминази
• хипокалиемия
• флебит

При под 2% от пациентите могат да се проявят:

• нарушения на кръвта и лимфната система: анемия, еозинофилия, неутропения, тромбоцитопения
• сърдечни нарушения: брадикардия, палпитации
• стомашно-чревни нарушения: коремна болка
• общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: пирексия
• хепатобилиарни нарушения: хепатит
• нарушения на имунната система: свръхчувствителност, анафилаксия
• инфекции и инфестации: Clostridium difficile колит
• нарушения на метаболизма и храненето: хипергликемия, хиперкалиемия
• нарушения на нервната система: замаяност, конвулсии
• нарушения на бъбреците и пикочните пътища: бъбречна недостатъчност
• нарушения на кожата и подкожната тъкан: уртикария

Симптоми на предозиране

Ограничените данни при пациенти, получили по-високи от препоръчителните дози цефтаролин фозамил, показват нежелани реакции, сходни с наблюдаваните при пациенти, получаващи препоръчителните дози. Лечението на предозирането трябва да се провежда в съответствие със стандартната медицинска практика.

Относително предозиране може да настъпи при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Неврологични последствия, включително енцефалопатия, са наблюдавани в случаи, при които бета-лактамни антибиотици (включително цефалоспорини) са прилагани при пациенти с увредена бъбречна функция, без да е намалена дозата.

Лекарствени взаимодействия

Не са провеждани клинични проучвания с цефтаролин фозамил за взаимодействия от типа „лекарство-лекарство”. Очаква се потенциалът на цефтаролин или цефтаролин фозамил за взаимодействия с лекарствени продукти, които се метаболизират от CYP450 ензими да е нисък, тъй като in vitro той не е нито инхибитор, нито индуктор на CYP450 ензимите. In vitrо цефтаролин фозамил не се метаболизират от CYP450 ензимите, и следователно е малко вероятно едновременното приложение с индуктори или инхибитори на CYP450 да повлияе фармакокинетиката на цефтаролин.

In vitro цефтаролин не е нито субстрат, нито инхибитор на транспортерите на бъбречното поемане (OCT2, OAT1 и OAT3). Ето защо, не се очакват взаимодействия между цефтаролин и лекарствени продукти, които са субстрати или инхибитори (например пробенецид) на тези транспортери.

Фармакологични характеристики

Цефтаролин е цефалоспоринов антибиотик с in vitro активност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Бактерицидното действие на цефтаролин се медиира чрез свързване с основните пеницилин-свързващи протеини (PBP). Биохимичните проучвания показват, че цефтаролин има силен афинитет към PBP2a на метицилин-резистентни Staphylococcus aureus (MRSA) и към PBP2x на нечувствителни към пеницилин Streptococcus pneumoniae (PNSP). В резултат на това за част от изследваните микроорганизми минималните инхибиращи концентрации (МИК) на цефтаролин са в границите на чувствителност.

Цефтаролин се свързва в ниска степен с плазмените протеини (приблизително 20%) и не се разпределя в еритроцитите. При здрави мъже в зряла възраст медианата на обема на разпределение в стационарно състояние след еднократно венозно приложение на радиоактивен цефтаролин фозамил в доза 600 милиграма е 20,3 литра – сходен с обема на извънклетъчната течност.

В плазмата цефтаролин фозамил (предлекарство) се превръща в активния цефтаролин от фосфатази, като концентрациите на предлекарството в плазмата могат да бъдат измерени предимно по време на интравенозната инфузия. Бета-лактамният пръстен на цефтаролин се хидролизира и се образува микробиологично-неактивния метаболит с отворен пръстен цефтаролин М-1.

Цефтаролин се елиминира главно чрез бъбреците. Бъбречният клирънс на цефтаролин е приблизително равен или малко по-нисък от скоростта на гломерулната филтрация, а in vitro проучванията за транспорт показват, че активната секреция не допринася за елиминирането на цефтаролин през бъбреците. Средният терминален елиминационен полуживот на цефтаролин при здрави възрастни е приблизително 2,5 часа.

Дозировка

Цефтаролин фозамил се прилага като интравенозна инфузия с продължителност от 5 до 60 минути за стандартна доза или 120 минути за висока доза при инфузионни обеми от 50, 100 или 250 милилитра. Обемът на инфузия при педиатричните пациенти ще варира според теглото на детето. Концентрацията на инфузионния разтвор при приготвянето и прилагането не трябва да
надхвърля 12 милиграма/милилитър цефтаролин фозамил.

Препоръчителната продължителност на лечението е 5–14 дни за усложнени инфекции на кожата и меките тъкани и 5–7 дни за пневмония, придобита в обществото. Стандартната доза е 600 милиграма от антибиотика 2-3 пъти дневно.

Заглавно изображение: framar.bg