тазобактам (tazobactam) | ATC J01CG02

Тазобактам е съединение, което принадлежи към групата на бета-лактамазните инхибитори. Той се прибавя към бета-лактамни антибиотици с цел потискане действието на бактериалните бета-лактамази, което води до разширяване спектъра на действие на съответния антибиотик. Тазобактам е патентован през 1982 г. и влиза в употреба за медицински цели през 1992 година.

Показания за употреба

Тазобактам се комбинира с широкоспектърния бета-лактамен антибиотик пиперацилин и комбинирания препарат се използва за лечение на инфекции, дължащи се на Pseudomonas aeruginosa. Ефективен е при целулит, инфекция на диабетното стъпалото, апендицит и вътрематочни инфекции след раждане. Друга съществуваща комбинация е тазобактам и цефтолозан, която е показана за лечение на остър пиелонефрит, усложнени урологични и интраабдоминални (коремни) инфекции, както и при вътреболнично придобити пневмонии.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: бета-лактамазният инхибитор тазобактам разширява спектъра на антибактериалната активност на пиперацилин или цефтолозан, като го прави ефективен срещу микроорганизми, които продуцират β-лактамаза и нормално биха разградили пиперацилин. Той се свързва необратимо с каталитичния център на чувствителните бета-лактамазни ензими като ги инхибира и предпазват пеницилините от бактериално разграждане. Тазобактам формира ковалентна връзка с плазмид- и хромозомно-медиирани бета-лактамази.