бензатин феноксиметилпеницилин (benzathine phenoxymethylpenicillin) | ATC J01CE10

Бензатин феноксиметилпеницилин (бензатин пеницилин V) е антибиотик, който спада към групата на пеницилините, чувствителни към бета-лактамаза.

Показания за употреба

Бензатин феноксиметилпеницилин се използва за лечение на инфекции, които се причиняват от чувствителни към този антибиотик микроорганизми - скарлатина, среден отит, синузит, тонзиларна ангина, болест на Плаут-Винсент, фарингит, тонзилофарингит, гноен ринофарингит, бактериален бронхит, бактериална пневмония или бронхопневмония, еризипел, еризипелоид, пиодерма, абсцес, флегмон, Лаймска болест, раневи инфекции и инфектирани изгаряния. Показан е за профилактика на стрептококови инфекции и последствията им (напр. ревматизъм, хорея, ендокардит, гломерулонефрит, полиартрит).

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към пеницилини или цефалоспорини, стомашно-чревни заболявания, протичащи с диария или повръщане, с повишено внимание трябва да се прилага при пациенти с алергична диатеза или бронхиална астма.

Предупреждения и предпазни мерки

При перорален прием (през устата) и парентерално приложени на пеницилини, включително и на бензатин феноксиметилпеницилин, са наблюдавани всички форми на реакции на свръхчувствителност, (вкл. фатална анафилаксия). Подобни реакции са значително по-чести при пациенти с анамнеза за алергия към пеницилини, цефалоспорини или други алергени, особено лекарствена алергия.

При лица с увредена бъбречна функция антибиотикът трябва да се прилага с повишено внимание и при необходимост дозата му да се коригира, поради риск от появата на невротоксини явления (главоболие, световъртеж, конвулсии).

При лечение на стрептококови инфекции приемът трябва да продължи минимум 10 дни. След завършване на антибиотичният курс се препоръчва извършване микробиологично изследване, за да се потвърди унищожаването на патогенните микроорганизми.

Продължителният и чест прием на антибиотици може да доведе до прекомерен растеж на резистентни микроорганизми (гъбички или бактерии), които причиняват вторични инфекции. Възможно е развитието на антибиотик-асоцииран псевдомембранозен колит, който се проявява с често изхождане на воднисти изпражнения, примесени с гной и слуз, болка в корема често с коликообразен характер, висока телесна температура. Подобно състояние налага срочна консултация с лекар.

Нежелани лекарствени ефекти

Лечението с бензатин феноксиметилпеницилин може да причини появата на следните нежелани лекарствени ефекти: алергични реакции (уртикария, ангионевротичен едем, еритема мултиформе, ексфолиативен дерматит, треска, болки в ставите, анафилаксия), глосит, стоматит, чувство за тежест в стомаха, гадене, повръщане, диария, анемия, левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), нарушение на кръвосъсирването, невротоксини явления (главоболие, световъртеж, парестезия, гърчове), псевдомембранозен колит (рядко), нефропатия.

Симптоми на предозиране

Прекомерният прием на антибиотика причинява гадене, повръщане, болка в стомаха, диария, конвулсии. Не се изключва и развитието на реакции на свръхчувствителност. При пациенти с бъбречна недостатъчност може да настъпи хиперкалиемия. Лечението е симптоматично и поддържащо. Активният въглен с лаксатив спомага за по-бързото извеждане на антибиотичното вещество от организма. Хемодиализата ефективно елиминира лекарството.

Лекарствени взаимодействия

Бензатин феноксиметилпеницилин не трябва да се комбинира с антибиотици, чието действие е бактериостатично - макролиди, тетрациклини и др. При едновременното му прилагане с индометацин, фенилбутазон, салицилати и пробеницид се наблюдава конкурентно потискане на елиминирането на препаратите. Бензатин феноксиметилпеницилин може да намали ефектът от приеманите перорални контрацептиви. Той потенцира ефектът на антикоагулантите. При едновременното му приемане с храна се намалява неговата чревна резорбция.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: бензатин феноксиметилпеницилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект).

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - перорален прием в дневни дози за възрастни от 3,5-4,5 MIU, а за деца от 50000-100000 IU/кг, разделени на 2-3 приема.