феноксиметилпеницилин (phenoxymethylpenicillin) | ATC J01CE02

Феноксиметилпеницилин е антибиотик, който спада към групата на пеницилините, чувствителни към бактериалните бета-лактамази. Той се използва от 1948 г.

Показания за употреба

Феноксиметилпеницилин (пеницилин V) се използва се за лечение и профилактика на инфекции, причинени от чувствителни към този антибиотик микроорганизми, които не продуцират бета-лактамази. Инфекции, при които е показан:

• Инфекции на горни и долни дихателни пътища - стрептококови инфекции (скарлатина, тонзиларна ангина, ангина на Винсент, фарингит, тонзилофарингит, гноен ринофарингит), среден отит, синузит, бактериален бронхит, бактериална пневмония или бронхопневмония.
• Кожни и мекотъканни инфекции - еризипел, еризипелоид, пиодерма, абсцес, флегмон.
• Други инфекции - раневи инфекции, инфектирани изгаряния, лаймска болест.
• Профилактика на стрептококови инфекции и последствията им (напр. ревматизъм, хорея, еднокардит, гломерулонефрит, полиартрит), бактериален ендокардит, при хирургични операции (тонзилектомия, екстракция на зъби), пневмококови инфекции при болни със сърповидноклетъчна анемия.

Противопоказания за употреба

Приемът на феноксиметилпеницилин е противопоказан при свръхчувствителност към пеницилини или цефалоспорини.

Предупреждения и предпазни мерки

Феноксиметилпеницилин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с алергична диатеза или бронхиална астма.

При перорален прием и парентерално приложени на пеницилини са наблюдавани всички форми на свръхчувствителност, включително фатална анафилаксия. Подобни реакции могат да настъпят по-често при лица с анамнеза за свръхчувствителност към пеницилини, цефалоспорини и други алергени.

Пероралният (през устата) прием не е подходяща при пациенти с тежко протичащи инфекции или стомашно-чревни заболявания, които причинява повръщане, диария, ахалазия на хранопровода.

При нарушена бъбречна функция антибиотикът следва да се прилага с повишено внимание и при необходимост да се коригира неговата доза, тъй като могат да настъпят невротоксини явления.

При стрептококови инфекции терапия трябва да продължи минимум 10 дни и след приключването й да се извърши микробиологично изследване, за да се потвърди ерадикацията на болестотворните микроорганизми.

Продължителната употреба на антибиотици може да причини прекомерен растеж на нечувствителни микроорганизми, в това число и гъбички. При развитие на суперинфекция трябва да се назначи етиологична терапия.

Нежелани лекарствени ефекти

Приемът на феноксиметилпеницилин може да доведе до поява на следните нежелани лекарствени ефекти: алергични реакции (уртикария, ангионевротичен едем, еритема мултиформе, ексфолиативен дерматит, треска, болки в ставите, анафилаксия), гадене, повръщане, диария, чувство за тежест в стомаха, стоматит, глосит (възпаление на езика, черен космат език), анемия, левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), нарушение в кръвосъсирването, невротоксини реакции (главоболие, световъртеж, парестезия, гърчове), псевдомембранозен колит (рядко), нефропатия.

Симптоми на предозиране

Предозирането с феноксиметилпеницилин може да причини гадене, повръщане, болка в стомаха, диария, конвулсии. Възможно е развитието на реакция на свръхчувствителност. При пациенти с бъбречна недостатъчност може да настъпи хиперкалиемия. Лечението е симптоматично и поддържащо. Дава се активен въглен с лаксатив. В съображение влиза и използването на хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

Феноксиметилпеницилин не трябва да се комбинира с бактериостатични антибиотици (тетрациклини, макролиди). При едновременното му прилагане с индометацин, фенилбутазон, метотрексат, салицилати и пробеницид се наблюдава конкурентно потискане на елиминирането на препаратите. Феноксиметилпеницилинът може да намали ефектът от прилаганите перорални контрацептиви и да потенцира противосъсирващия ефект на антикоагулантите. При едновременното му приемане с храна или гума агар се намалява неговата резорбция. Пеницилините инактивират пероралната ваксина срещу коремен тиф.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: феноксиметилпеницилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект).

Фармакокинетика: степента на резорбция при перорален прием е около 60%. Максимална концентрация в серума достига за 30-60 мин., а плазменият полуживот е 30-45 мин. Разпределя се добре в телесните тъкани и течности, особено в областите на възпаление. Минимални количества попадат в кърмата. Феноксиметилпеницилин се отделя от организма през бъбреците в урината чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция в непроменен вид. Елиминирането му е забавено при пациенти с увредена бъбречна функция и при новородени.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - перорален прием в дневни дози за възрастни от 3,5-4,5 MIU (1500-3000 mg) и в дневни дози за деца от 50000-100000 IU/кг, разделени на 2-3 приема.