тигециклин (tigecycline) | ATC J01AA12
tigecycline | J01AA12
Тигециклин е тетрациклинов антибиотик с широк спектър на антибактериална активност, който се използва единствено под формата на разтвори за интравенозно приложение. Разработен е в отговор на увеличаващата се антибиотична устойчиви на бактерии като Staphylococcus aureus, Acinetobacter baumannii и E. coli.
Показания за употреба
Използва се за лечение на инфекции, дължащи се на различни болестотворни Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии, много от които са резистентни към съществуващите антибиотици - метицилин-резистентен стафилококус ауреус (MRSA), стенотрофомонас малтофилиа, хемофилус инфлуенца, гонококи, ацинетобактер бауманий, ешерихия коли. Служи за терапия на:
- Усложнени кожни и мекотъканни (с изключени на инфекции на диабетно стъпало) инфекции, причинени от Escherichia coli, чувствителни към ванкомицин Enterococcus faecalis, метицилин-резистентни Staphylococcus aureus (MRSA), Streptococcus agalactiae, Streptococcus anginosus grp., Streptococcus pyogenes, Enterobacter cloacae, Klebsiellla pneumoniae и Bacteroides fragilis.
- Тежки и усложнени интрабдоминални (вътрекоремни) инфекции, причинени от Citrobacter freundii, Enterobacter cloacae, Escherichia coli, Klebsiella oxytoca, Klebsiella pneumoniae, ванкомицин-чувствителни Enterococcus faecalis, метицилин-резистентен Staphylococcus ауреус (MRSA), Streptococcus anginosus, Bacteroides Fragilis, Bacteroides thetaiotaomicron, Bacteroides uniformis, Bacteroides vulgatus, Clostridium perfringens и Peptostreptococcus micros.
- Бактериални пневмонии, придобити в обществото, които се дължат на чувствителни към пеницилин Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, които не произвеждат бета-лактамаза, и Legionella pneumophila.
Тигециклин трябва да се прилага само в случаи, при които употребата на други антибактериални лекарствени средства не е показана.
Противопоказания за употреба
Свръхчувствителност към тигециклин и тетрациклини, детска възраст под 12 години, бременност, кърмене, тежко бъбречно или чернодробно увреждане.
Предупреждения и предпазни мерки
Лечението с тигециклин е свързано с повишен риск от възникване на суперинфекции, причинени от резистентни бактериални щамове, потенциално опасни за живота анафилаксия или анафилактоидни реакции, холестатично чернодробно увреждане, остър панкреатит. При усложнени интрабдоминални инфекции и начален сепсис или септичен шок тигециклин трябва да се комбинира с друг подходящ антибиотик.
Нежелани лекарствени ефекти
Тигециклин може да причини следните нежелани ефекти: гадене, повръщане, диария, световъртеж, коремна болка, нарушено храносмилане (диспепсия), главоболие брадикардия (забавен сърдечен ритъм) или тахикардия (учестен сърдечен ритъм), дисхромия на зъбите при деца, доброкачествена вътречерепна хипертония, антибиотик асоциирана диария, псевдомембранозен колит. Други чести нежелани реакции са: сепсис, септичен шок, пневмония, абсцес, удължено активирано парциално тромбопластиново време (aPTT) и протромбиново време (PT) - повишен риск от поява на кръвоизливи, хипогликемия (ниска кръвна захар), хипопротеинемия, кожна фоточувствителност, сърбеж и кожни обриви, нарушено заздравяване на хирургични рани, реакция на мястото на инжектиране. Лабораторни показатели, който се повишават при лечение с тигециклин са: серумната аспартат-аминотрансфераза (AST), аланино-аминотрансфераза (ALT), амилаза, урея и хипербилирубинемия.
Симптоми на предозиране
Не е налична специфична информация относно лечението при предозиране. Интравенозното приложение на тигециклин в еднократна доза от 300 мг за 60 минути при здрави доброволци води до повишена честота на гадене и повръщане. Хемодиализата не отстранява ефективно антибиотика. Прилага се симптоматично лечение според състоянието на пациента.
Лекарствени взаимодействия
Тигециклин взаимодейства с антикоагуланти (варфарин), перорални хормонални контрацептиви, кетоконазол, циклоспорин и рифампицин. Антибиотикът не е конкурентен и необратим инхибитор на CYP450 ензимите. При in vitro проучвания не е наблюдаван антагонизъм между тигециклин и други често използвани класове антибиотици.
Фармакологични характеристики
Фармакодинамика: тигециклин потиска свързването на аминоацилния комплекс на транспортната РНК към 30 S-субединицата на рибозомите и блокира протеиновата синтеза в микроорганизмите.
Фармакокинетика: тигециклин се прилага интравенозно и следователно има 100% бионаличност. Свързва се с плазмените протеини в приблизително 71-89%. 20% от него се метаболизира в черния дроб преди екскреция. Елиминира се от организма през бъбреците в урината (33 %) и чрез жлъчката във фецеса (59 %). Средният му елиминационен полуживот след многократни дози от порядъка на 42 часа.
Дозировка и начин на употреба
Отпуска се с рецепта. Дозов режим: прилага се чрез бавна интравенозна инфузия (30-60 минути), като първо се прилага еднократна доза от 100 мг, последвана от доза 50 мг на всеки 12 часа след това.
Взаимодействия на тигециклин (tigecycline) | ATC J01AA12
- Силно клинично значими взаимодействия (1)
- Умерено клинично значими взаимодействия (9)
- Маловажно клинично значими взаимодействия (1)
- Виж подробно всички
Коментари към тигециклин (tigecycline) | ATC J01AA12