бета-блокери, други комбинации (beta blocking agents, other combinations) | ATC C07FX

Бета-блокерите (β-блокери) представляват група от лекарствени средства, които се използват предимно за лечение на нарушения в сърдечния ритъм и за превенция на вторичен миокарден инфаркт, след прекаран в миналото първи сърдечен пристъп (вторична превенция). Тази лекарствена група се използва широко за лечение на високо кръвно налягане (артериална хипертония), въпреки че понастоящем не са първият избор за първоначално лечение на това заболяване.

Бета-блокерите са конкурентни антагонисти, които блокират рецепторните места за залавяне на ендогенни катехоламини - епинефрин (адреналин) и норепинефрин (норадреналин), върху адренергичните бета-рецептори на симпатиковата нервна система. Някои от тези лекарствени вещества блокират активирането на всички видове β-адренергични рецептори, а други са селективни за един от трите известни типа на рецептори, означавани като β1-, β2- и β3-рецептори. β1-адренергичните рецептори се откриват главно в миокарда и в бъбреците. β2-адренергичните рецептори се намират предимно в гладките мускулни клетки на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, матката, кръвоносните съдове, скелетните мускули, както и в черния дроб. β3-адренергичните рецептори са характерни за мастните клетки.

Показанията за използването на бета-блокери, други комбинации включват: ангина пекторис (противопоказани са ангина на Prinzmetal), предсърдно мъждене, сърдечна аритмия, застойна сърдечна недостатъчност, есенциален тремор, хипертонията, профилактика на мигрена, пролапс на митралната клапа, инфаркт на миокарда, феохромоцитом, във връзка с α-блокер, ортостатична тахикардия, симптоматичен контрол (тахикардия, тремор) при тревожност и хипертиреоидизъм, предозиране с теофилин.

В индикациите за употреба на бета-блокери, други комбинации влизат, също така, и заболявания като: остра аортна дисекция, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия, синдром на дългия QT-интервал, синдром на Марфан (лечението с пропранолол забавя прогресията на аортната дисекация и нейните усложнения), предотвратяване на варицеално кървене при портална хипертония, възможно ограничаване на хиперхидроза, социални и други тревожни разстройства.