Антагонисти на алдостерона (Aldosterone antagonists) | ATC C03DA

Антагонистите на алдостерона са лекарствени препарати с диуретично действие. Използват се за лечение на отоци, дължащи се на сърдечна недостатъчност, при чернодробна цироза с асцит, при хипертонична болест (високо кръвно налягане), при хипокалиемия (ниско съдържание на калиеви йони в кръвта), първичен и вторичен хипералдостеронизъм и миастения.

Фармакодинамика и фармакокинетика: ефектът от приложението им настъпва по-бавно (след 2-5 дни) в сравнение с бримковите диуретици, но действието им е по-продължително.  Калий-съхраняващите диуретици действат върху дисталния тубул. На нивото на дисталните тубули алдостеронът увеличава освобождаването на калиеви йони. Действайки като антагонисти на алдостерона, калий-съхраняващите диуретици инхибират алдостероновия ефект, предизвикват слабо проявена натриуреза и запазват калиевите йони. С намаляване обема на циркулиращата кръв се постига известен антихипертензивен ефект (понижаване на кръвното налягане).

Нежелани лекарствени реакции: хиперкалиемия (високо съдържание на калиеви йони в кръвта), главоболие, световъртеж, сънливост, зрителни нарушения, алергични кожни обриви, гинекомастия (уголемяване на млечните жлези при мъже), нарушения на потентността, менструални нарушения, аменорея (отсъствие на мензис), гадене, повръщане.

Лекарствени взаимодействия: калийсъхраняващите диуретици не трябва да се комбинират с лекарствени препарати, използвани за компенсиране на калиевия дефицит. Ефектът им отслабва при комбинирането им с нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства.

Противопоказания: свръхчувствителност към даден представител, хиперкалиемия, хипонатриемия (ниско съдържание на натриеви йони в кръвта), тежка бъбречна недостатъчност, бременност.