Повишена чувствителност към светлина

Повишената чувствителност към светлина описва състояния, характеризиращи се с непоносимост към ярка светлина. Клинично това може да се прояви със сълзотечение, парене в очите, дори болезненост, нарушено зрение и други. В медицината състоянието може да се срещне под термина фотофобия (което буквално означава страх от светлина).

Повишената чувствителност към светлина може да се дължи на:

• Болести на нервната система - менингит, менингоенцефалит, мигрена, главоболие от тензионен тип.
• Болести на окото и придатъците му - възпаление на очите, конюнктивит, ирит, глаукома, катаракта, увреждане на роговицата, увеит, хордеолум, възпаление на клепача, заболявания на слъзната жлеза, кератит, старческа катаракта.
• Инфекциозни и паразитни болести - морбили, инфекциозна мононуклеоза, Лаймска болест (Lyme disease).
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - албинизъм.
• Болести на органите на кръвообращението - субарахноидален кръвоизлив.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - химични изгаряния, попадане на чуждо тяло в окото, мозъчно сътресение.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - дисеминиран лупус еритематозус.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - менингизъм.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - страничен ефект от прием на медикаменти (вориконазол, дипивефрин).
• Болести на ухото и мастоидния израстък - нарушения във вестибуларния апарат.
• Други - болест на Тай-Сакс (Tay-Sachs disease), болест на Чедиак-Хигаши (Chediak-Higashi disease).

По-чести причини за повишена чувствителност към светлина

Главоболие

Главоболието е често срещан здравен проблем, с който повечето хора се сблъскват в даден момент. Главоболията могат да се категоризират в зависимост от това дали са основно здравословно състояние или са симптом на друго заболяване. Първичното главоболие не е симптом на друг здравен проблем, а вторичното се появява в следствие на дадено медицински състояние.

Най-често срещаните видове главоболия включват:

• Главоболие от тензионен тип – първично главоболие, което се характеризира с тъпа, непулсираща, стягаща болка в областта на главата. Проучвания показват, че епизодите на главоболието от тензионен тип са тясно свързани с емоционални фактори като стрес, тревожност и други.
• Мигрена – повтарящо се първично главоболие, което се проявява с интензивна пулсираща болка често от едната страна на главата. То най-често е съпроводено с други симптоми като замаяност, чувствителност към звук и светлина, гадене, повръщане. Епизодите на мигрена могат да продължат от 4-72 часа и значително да повлияят качеството на живот.
• Клъстерно главоболие – характеризира се със силна болка, която е локализирана в областта на едното око, като може да се разпространява и в други части на главата.

Повишената чувствителност към светлина е симптом, който най-често е свързан с епизод на мигрена, но може да се прояви и при други видове главоболие.

Състояния, свързани с очите

• Синдром на сухото око: Синдромът на сухото око представлява състояние, при което количеството сълзи е недостатъчно или сълзите имат влошено качество, в следствие на което не могат да изпълняват своите функции. Характеризира се със зачервяване на очите, усещане за драскане или чуждо тяло в очите, отделяне на секрети, повишена чувствителност към светлина и замъглено зрение. Към рисковите фактори за развитие на заболяването спадат възраст, автоимунни заболявания, заболявания на щитовидната жлеза, хормонална заместителна терапия при жени в менопауза, прием на някои медикаменти и други. Лечението има за цел да възстанови или поддържа нормалното количество и качество на сълзите в окото, за да сведе до минимум причинения дискомфорт.
• Конюнктивит: Конюнктивата покрива вътрешната повърхност на клепача и се прехвърля върху очната ябълка, като покрива и нея. Възпалението й се нарича конюнктивит. Той може да бъде причинен от алергия или инфекция с вируси или бактерии. Симптомите включват зачервени болезнени очи, течение от очите, замъглено зрение, повишена чувствителност към светлина, подпухнали клепачи и други. Лечението на конюнктивит зависи от причината за възпалението. Вирусният и бактериалният конюнктивит са силно заразни и е необходима повишена хигиена за предотвратяване на повторно заразяване.
• Кератит: Кератитът представлява възпалително състояние, което засяга роговицата на окото (прозрачната куполообразна тъкан в предната част на окото, която покрива зеницата и ириса). Неинфекциозният кератит може да бъде в следствие от относително леко нараняване, прекалено дълго носене на контактните лещи или чуждо тяло в окото, а инфекциозният кератит може да се дължи на бактерии, вируси, гъбички или паразити. Към симптомите на кератит спадат зачервяване на очите, болка, замъглено или намалено зрение, чувствителност към светлина, очен секрет, прекомерно сълзене и други. Заразен е само инфекциозният кератит. Лечението зависи от причината за възпалението. Обикновени неинфекциозният кератит има тенденцията да се лекува сам. Въпреки това лекарят може да предложи изкуствени сълзи, мехлеми за очи и студени компреси за облекчаване на симптомите. Инфекциозният кератит се лекува с антивирусни, антибактериални или противогъбични  медикаменти в зависимост от причинителя на инфекцията. Ако изпитате подобни симптоми, е необходима консултация с Вашия лекар, тъй като са възможни усложнения, заради които да бъде нужна хирургична намеса.
• Склерит: Склерата („бялото на окото“) представлява част от фиброзната обвивка на очната ябълка, изградена основно от колагенови и еластични влакна. Когато е възпалена, тя става болезнена и чувствителна, а състоянието се нарича склерит. Това заболяване обикновено се появява в резултат на друго автоимунно разстройство (лупус, ревматоиден артрит, болест на Крон, Синдром на Sjogren и други), но може да бъде причинено и от травма или инфекция с гъбички или паразити. Симптомите на склерит включват болезненост и чувствителност на очната ябълка, зачервяване на склерата, замъглено зрение и повишена чувствителност към светлина. При поява на тези симптоми е необходима консултация с офталмолог, тъй като без лечение склеритът може да доведе до загуба на зрението. Терапията е свързана с прием на кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства, имуносупресивни лекарства, прилагане на очни разтвори и антибиотици, както и лечение на основното заболяване.

Неврологични състояния

• Менингит: Менингитът представлява възпаление на меките обвивки на главния и на гръбначния мозък, което може да бъде причинено от вируси (coxsackievirus A, coxsackievirus B, еховируси и др.), бактерии (Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis, Haemophilus influenzae,  Listeria monocytogenes и др.), гъбички, паразити, прием на медикаменти или заболявания. В зависимост от причината за възпалението се наблюдават различни симптоми, но към общите спадат гадене, повръщане, главоболие, чувствителност към светлина, треска. Гъбичните, паразитните и неинфекциозните менингити не са заразни. Вирусният менингит е заразен. Бактериалният менингит, най-сериозната форма на менингит, също може да бъде заразен, особено ако е менингококов менингит. Разпространява се чрез продължителен контакт със заразен човек. При съмнение за менингит е необходима консултация с лекар, тъй като заболяването крие риск от сериозни усложнения като припадъци, загуба на слуха или зрението, проблеми с паметта, мигренозни главоболия, мозъчно увреждане. Лечението зависи от причинителя на възпалението.
• Травматично мозъчно увреждане: Силният удар в областта на главата води до черепно-мозъчна травма, която може да бъде причина за нарушение в мозъчните функции. Тежестта на симптомите зависи засегнатата област и от степента на увреждане. При леките случаи се наблюдават временно объркване и главоболие, но тежките травми могат да доведат до безсъзнание, кома, амнезия или дългосрочно увреждане на мозъка. Други симптоми включват промени в настроението, умора, постоянна болка в областта на главата и шията, световъртеж, повишена чувствителност към светлина или звук, гадене, шум в ушите. Признаците на леки травми обикновено изчезват без лечение, но тежките случаи изискват хоспитализация.

Псиологически състояния

Някои психогически състояния могат да доведат до повишена чувствителност към светлина. Към тях спадат:

• Паник атаки: Паническата атака е внезапен епизод на силен страх, който предизвиква тежки физически реакции, когато няма реална опасност или очевидна причина.
• Агорафобия: Агорафобията е тревожно разстройство, което включва страх от места, от които е трудно да избягаш или да получиш помощ.
• Депресия: Депресията е разстройство на настроението, което води до чувство на постоянна тъга или липса на интерес към живота.

Прием на медикаменти

Повишена чувствителност към светлина може да бъде страничен ефект от следните лекарства:

• Бензодиазепини
• Барбитурати
• Халоперидол
• Хлорохин

Диагноза и лечение

Идентифициране на причината за фотофобия включва Вашата медицинска история, физикален преглед, включващ изследване на очите и на неврологичните функции. Възможно е да бъдат необходими специализирани тестове в зависимост от Вашите оплаквания.

Лечението на повишената чувствителност към светлина зависи от основната причина за проява на този симптом.

Заглавно изображение: freepik.com