Симптоми на автоимунни заболявания

› Какво представляват автоимунните заболявания

› Чести автоимунни заболявания и техните симптоми

› Причини и рискови фактори

› Диагностика

› Лечение

Какво представляват автоимунните заболявания?

Автоимунното заболяване е състояние, при което имунната система погрешно атакува собственото тяло.

Имунната система предпазва организма от заболявания и инфекции. Ако в тялото попаднат инфекциозни агенти като бактерии или вируси, имунните клетки ги унищожават, като по този начин се справят с инфекцията. Това е известно като имунен отговор. Обикновено имунната система прави разлика между инфекциозните агенти и собствените клетки, но понякога поради различни причини предизвиква образуването на автоантитела, които атакуват здрави клетки, тъкани и органи в собствения организъм. Това води до проявата на автоимунно заболяване.

Автоимунните заболявания могат да засегнат всяка част от тялото. Те имат характерни патологични ефекти, които ги характеризират като автоимунно заболяване: увреждане или унищожаване на тъкани поради анормален имунен отговор, променен растеж на органите и променена функция на органа в зависимост от локализацията на заболяването.

Идентифицирани са повече от 80 вида. Някои от тях са сравнително добре известни като диабет тип 1, множествена склероза, лупус и ревматоиден артрит, докато други са редки и трудни за диагностициране.

Чести автоимунни заболявания и техните симптоми

Появата и тежестта на признаци и симптоми на автоимунните заболявания зависи от локализацията и вида на автоимунния отговор, който се проявява. Индивидът може също да има повече от едно автоимунно заболяване и да проявява симптоми на няколко заболявания. Симптомите, както и самото заболяване, могат да бъдат повлияни от различни други фактори като хормони, възраст и фактори на околната среда.

Ранните симптоми на много автоимунни заболявания са много сходни, като:

• умора
• субфебрилна температура
• болки в мускулите
• подуване и зачервяване
• проблеми с концентрацията
• изтръпване и мравучкане в ръцете и краката
• главоболие
• косопад
• кожен обрив
• стомашни проблеми
• промяна в теглото

Отделните заболявания също могат да имат свои уникални симптоми. Например, диабет тип 1 причинява силна жажда, загуба на тегло и умора. Възпалително заболяване на червата се проявява с коремна болка, подуване на корема и диария.

При автоимунни заболявания като псориазис или ревматоиден артрит симптомите могат да се появяват и да отшумяват. Протичат с периоди на ремисия (в който няма симптоми или те са съвсем леки) и периоди, в които клиничната симптоматика се влошава, наричани пристъп или обостряне.

Повечето хора имат признаци и симптоми на автоимунни заболявания дълго време, преди да потърсят помощ. Поставянето на правилна диагноза също отнема доста време, тъй като някои признаци, като умора и неразположение, са неспецифични и обикновено се усещат често при хората в зряла и напреднала възраст

Тиреоидит на Хашимото

Състояние, при което имунната система произвежда антитела насочени срещу щитовидната жлеза. Заболяването е познато като хипотиреоидизъм. Симптомите включват умора, запек, наддаване на тегло, депресия, суха кожа, загуба на коса, уголемяване на щитовидната жлеза.

Повече по темата ще откриете в секцията Заболявания: Автоимунен тиреоидит МКБ E06.3 и секцията Здравни проблеми: Тиреоидит на Хашимото

Псориазис

Състояние, при което имунната система стимулира клетките на кожата да се възпроизвеждат много бързо. В резултат на това се проявяват груби, зачервени участъци по кожата, покрити със сребристобели люспи.

Още допълнителна информация по темата в секцията Заболявания: Псориазис МКБ L40 и секцията Здравни проблеми: Псориазис

Ревматоидният артрит

При това заболяване имунната система атакува ставите. Характерни признаци са зачервяване и затопляне в засегнатите области, скованост и болезненост в ставите. За разлика от остеоартрита, който засяга хора в напреднала възраст, ревматоидният артрит може да започне и преди 30-годишна възраст.Още информация за състоянието ще откриете в темата Серопозитивен ревматоиден артрит МКБ M05

Възпалителни заболявания на червата

Възпалително заболяване на червата е термин за две състояния - болест на Crohn и улцерозен колит. Имунната система атакува лигавицата на червата. Продължителното възпаление води до увреждане на стомашно-чревния тракт и причинява епизоди на диария, коремна болка, ректално кървене/кървави изпражнения, спешна дефекация, треска, умора и загуба на тегло.

Повече за заболяванията може да прочетете в секцията Заболявания: Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50, Улцерозен колит МКБ K51 и в секцията Здравни проблеми: Болест на Крон

Базедова болест

Състояние, при което засегната е щитовидната жлеза. Заболяването се характеризира със свръхпродукция на тиреоидните хормони (хипертиреоидизъм). Това клинично се проявява с признаци на нервност, сърцебиене, повишена чувствителност към топлина, загуба на тегло, изпъкване на очните ябълки (екзофталм).

Повече за заболяването може да прочетете в Тиреотоксикоза [хипертиреоидизъм] МКБ E05

Множествена склероза

Заболяване, при което се уврежда миелиновата обвивка (защитното покритие) на нервните клетки. Увреждането води до нарушения в предаването на импулси между мозъка и тялото. Клинично болестта се проявява с изтръпване, слабост, загуба на равновесие, проблеми със зрението, а в някои случаи и когнитивни затруднения.

Подробна информация за това заболяване в темата Множествена склероза МКБ G35

Диабет тип 1

Състояние, при което имунната система атакува клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. В резултат на това се установява висока кръвна захар, повишена жажда, глад, често уриниране. Високата кръвна захар може да увреди кръвоносните съдове, нервите и органи като сърцето, бъбреците, очите.

Изображение: framar.bg ^©

Повече информация за този тип на заболяването в секцията Здравни проблеми: Диабет и в секцията Заболявания: Инсулинозависим захарен диабет МКБ E10

Цьолиакия

Хората с това заболяване не могат да консумират храни, съдържащи глутен (протеин в зърнените храни - пшеница, ръж и други). Когато този протеин попадне в червата, имунната система го атакува и причинява възпаление. Цьолиакия се характеризира с метеоризъм, диария и коремна болка.

Повече информация относно заболяването в темата Цьолиакия МКБ K90.0

Лупус

Заболяването е констатирано за първи път от лекарите през 1800г., тогава се описва като кожно заболяване поради характерния обрив. Понастоящем е установено, че лупусът засяга и много органи в тялото - бъбреци, мозък, сърце, мускули, стави, бели дробове.

Подробности за състоянието може да прочетете в темата Дисеминиран lupus erythematodes МКБ M32

Защо имунната система атакува тялото? Рискови фактори за автоимунни заболявания

Причините за автоимунни заболявания остават до голяма степен неясни, но няколко теории сочат за свръхактивна имунна система, атакуваща тялото след инфекция или нараняване. Съществува нарастващ консенсус, че вероятно произтичат от взаимодействията между генетични и фактори на околната среда.

Автоимунните нарушения стават все по-разпространени по неизвестни причини. Някои фактори увеличават риска от развитие на автоимунни заболявания, включително:

• Генетика - някои заболявания, като лупус и множествена склероза, са склонни да се появяват в семейства. Наличието на роднина с автоимунно заболяване увеличава риска, но това не означава, че със сигурност ще се развие заболяване.
• Пол и етнос - автоимунните заболявания се срещат по-често при жените, отколкото при мъжете. Освен това са по-чести и в определени етнически групи (например лупусът засяга повече афро-американци и испанци).
• Тегло - наднорменото тегло или затлъстяването повишават риска от развитие на ревматоиден артрит или псориатичен артрит. Това може да се дължи на това, че по-голямото тегло натоварва ставите или защото мастната тъкан произвежда вещества, които насърчават възпалението.
• Тютюнопушене - изследванията свързват пушенето с редица автоимунни заболявания, включително лупус, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм и множествена склероза.
• Прием на някои лекарства - например някои медикаменти при хипертония или антибиотици могат да предизвикат медикаментозен лупус, който често е по-доброкачествена форма на лупус.

Като предразполагащи фактори се смятат още: консумацията на храни с високо съдържание на мазнини, високо съдържание на захар, силно преработени храни, експозиция на химикали или разтворители. Като друг възможен рисков фактор се обсъжда високата хигиена в днешно време. Поради наличието на ваксини и антисептици децата днес не са изложени на толкова много микроорганизми, както в миналото. Липсата на този контакт може да накара имунната система да реагира прекомерно на безвредни вещества.

Диагностика

Трудно е да се диагностицира автоимунно разстройство, особено в по-ранните му стадии. В зависимост от нарушението диагностичните методи могат да включват:

• медицинска история (анамнеза)
• физикален преглед
• кръвни изследвания (пълна кръвна картина, С-реактивен протеин, антинуклеарни антитела, фракция на комплемента, СУЕ и др.)
• биопсия
• образни изследвания

Лечение

Автоимунните болести не могат да бъдат излекувани, но състоянието може да бъде контролирано в много случаи.

Лечението зависи от вида и тежестта на състоянието. Като цяло целта на различните терапевтични методи е да намали проявените симптоми за облекчаване на състоянието и да въздейства върху автоимунния отговор на организма, като същевременно запази способността на пациента да се бори с болестите, които може да срещне.

Лечението може да включва:

• противовъзпалителни лекарства - за намаляване на възпалението и болката
• кортикостероиди - освен че повлияват възпалението, понякога те се използват при проявата на остро възникващи симптоми
• болкоуспокояващи медикаменти - за облекчаване на болката, причинена от автоимунното заболяване
• имуносупресивни лекарства - те потискат активността на имунната система
• физикална терапия - за насърчаване на мобилността
• лечение на дефицита - например препарати с хормони или витамини при недостиг на субстанция поради болестта (инсулин, витамин В12, хормон на щитовидната жлеза и др.)
• хирургия - например за лечение на запушване на червата в случай на болест на Крон

Има нови постижения в медицината за лечение на автоимунни заболявания, които в момента се изследват, разработват и използват днес, особено когато традиционните възможности за лечение нямат успеваемост. Тези методи имат за цел или да блокират активирането на патогенни клетки в тялото, или да променят пътя, който потиска тези клетки естествено. Целта на тези постижения е да се предоставят възможности за лечение, които са по-малко токсични за пациента и имат по-конкретни таргети. Такива опции включват:

• моноклонални антитела - могат да се използват за блокиране на провъзпалителни цитокини
• антиген-специфична имунотерапия - позволява на имунните клетки да се насочат конкретно към анормалните клетки, които причиняват автоимунно заболяване
• блокада на костимулация - блокира пътя, който води до автоимунен отговор
• регулаторна Т-клетъчна терапия - използва специален тип Т-клетки за потискане на автоимунния отговор

Въпреки че няма лечение за автоимунни заболявания, повечето хора мога да живеят пълноценно. Необходимо е да:

• спазват здравословна диета
• поддържат здравословно тегло
• спят достатъчно
• намерят правилната комбинация от почивка и упражнения
• намалят стреса

Изображения: freepik.com