Остеопения

Остеопения: медицински термин, с който се означава намаляване на костната плътност. При това състояние плътността на костите е ниска, но не прекалено, за да се говори за остеопороза. Все пак остеопенията е рисков фактор за развитието на остеопороза. При всеки човек плътността на костите започва да намалява след достигане на своя максимум на около 30-годишна възраст. Жените са по предразположени от мъжете, тъй като физиологично костната плътност при тях е по-ниска и се ускорява след хормоналните промени настъпващи през менопаузата.

Остеопенията може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - дефицит на ксилозилпротеин 4-бета-галактозилтрансфераза, дефицит на растежен хормон
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - остеомалация.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - синдром на Канту (Cantú syndrome), частична монозомия на 11q хромозома, синдром на Даун (Down's syndrome), синдром на Елерс-Данлос (Ehlers–Danlos syndrome), синдром на Якобсен (Jacobsen syndrome), остеогенезис имперфекта, синдром на Търнър (Turner syndrome), синдром на Уилям (William's syndrome).
• Болести на пикочо-половата система - бъбречна остеодистрофия, недостатъчност на яйчниците.