Липса на изпотяване (анхидроза)

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

Въведение

Анхидрозата е състояние, при което не може да се извършва нормално потоотделяне в една или повече части на тялото. Потенето помага за отделяне на топлината от организма, което позволява неговото охлаждане. Анхидрозата може да бъде опасно и дори животозастрашаващо състояние. Диагнозата се извършва чрез физикален преглед и специфични тестове. Лечението е насочено към подобряване на основното състояние.

Възможни причинители на анхидроза са:

• Кожни заболявания - тежки изгаряния, псориазис, лепра, запушени канали на потните жлези, белези, увреждане на потните жлези в кожата вследствие на травми или операции, лъчетерапия.
• Заболявания на нервната система - синдром на Гилен-Баре, травма на нервните окончания в областта, диабетна невропатия, алкохолна невропатия, болест на Паркинсон, синдром на Ross.
• Автоимунни заболявания - склеродермия, синдром на Сьогрен, системен лупус еритематозус.
• Метаболитни заболявания - захарен диабет, болест на Фабри.  
• Други - прием на медикаменти, дехидратация, топлинен удар, паранеопластични синдроми.

По-чести причини

Прием на медикаменти

Антипсихотичните лекарства, използвани за лечение на сериозни психични разстройства, могат да нарушат нормалното функциониране на потните жлези. Също така, медикаменти с антихолинергични свойства и блокери на калциевите канали могат да причинят анхидроза. Към лекарствата, които може да доведат до анхидроза, спадат:

• Антимускариновите антихолинергични средства - понякога те се използват за овладяване на някои от страничните ефекти на антипсихотиците - известни още като невролептици или силни транквиланти. Примери за такива са бензхексол, бензтропин, бипериден, орфенадрин и проциклидин.
• Трицикличните антидепресанти (ТЦА) - предписват се при клинична депресия. Те имат антихолинергични странични ефекти. В днешно време ТЦА до голяма степен са заменени от антидепресанти с по-малко странични ефекти.
• Инхибиторите на карбоанхидразата - използват се като средства за лечение на глаукома, диуретици и антиепилептични лекарства. Те могат също така да помогнат при овладяването на остеопороза, язви на дванадесетопръстника и стомаха, някои неврологични разстройства. Примери за такива са ацетазоламид, метазоламид, дорзоламид и топирамат.

Увреждане на нервните окончания

Уврежданията на нервите, които участват в контрола на някои от неволевите функции на вегетативната нервна система (която регулира например вътрешните органи, потните жлези и кръвното налягане), могат да нарушат дейността на потните жлези. Подобни увреждания на нервите могат да бъдат причинени от редица здравословни проблеми, включително подагра, дефицит на витамини от група B, изгаряния, диабет, алкохолизъм, синдром на Гилен-Баре.

Псориазис

Псориазисът е кожно заболяване, което причинява обрив със сърбящи, лющещи се плаки - най-често по коленете, лактите, торса и скалпа. Псориазисът е често срещано хронично заболяване, което е нелечимо. То може да бъде болезнено, да пречи на съня и да затруднява концентрацията. Състоянието обикновено протича на цикли - появяват се моменти на обостряне, които продължават няколко седмици или месеци, след което следва период на затихване на симптомите. При хора с генетична предразположеност към псориазис, често срещани отключващи фактори са инфекциите, порязванията или изгарянията, както и приемът на определени медикаменти.

Честите симптоми на псориазис включват:

• Обрив, който се проявява под формата на петна и чийто външен вид варира значително при отделните индивиди - от малки люспести участъци до обширни обриви, покриващи голяма част от тялото.
• Обриви, които се различават по цвят - при хора с тъмна кожа те често са в нюанси на лилавото, докато при хора с бяла кожа са розови или червени със сребристи люспи.
• Малки люспести петна.
• Суха, напукана кожа, която може да се разкървави.
• Сърбеж, парене или болезненост.
• Циклично появяващи се обриви, които се изострят за няколко седмици или месеца, след което отшумяват.

Синдром на Сьогрен

Синдромът на Сьогрен е автоимунно заболяване, което кара жлезите да произвеждат по-малко секрет, отколкото е необходимо. То причинява хронична сухота в цялото тяло, особено в очите и устата. При синдром на Сьогрен, имунната система уврежда жлезите в тялото:

• Слъзната система.
• Слюнчените жлези.
• Потни жлези.
• Носа.
• Гърлото.
• Храносмилателната система.

Други възможни оплаквания при синдром на Сьогрен включват:

• Сухота в очите или сърбеж в очите.
• Сухота в устата, афти или гъста слюнка.
• Вагинална сухота.
• Суха кожа.
• Сух нос и чести кръвотечения от носа.
• Сухота в гърлото и честа кашлица.

Всеки може да развие синдром на Сьогрен, но рискът е по-висок при:

• Женски пол - повече от 9 от 10 души със синдром на Сьогрен са жени.
• Наличие на други автоимунни заболявания - около половината от хората със синдром на Сьогрен имат поне едно друго автоимунно заболяване.
• Възраст между 45 и 55 години - обикновено се развива при възрастни в тази възрастова група.
• Фамилна анамнеза - по-вероятно е да се развие болестта на Сьогрен, ако някой от родителите, брат или сестра страда от заболяването.

» Повече по темата: Синдром на Сьогрен МКБ М35.0

Болест на Фабри

Болестта на Фабри е рядко генетично заболяване, при което организмът не произвежда достатъчно количество от функционалната форма на ензима алфа-галактозидаза А (алфа-GAL). Този ензим разгражда сфинголипидите - вещества, подобни на мазнини, и предотвратява натрупването им в кръвоносните съдове и тъканите. Болестта на Фабри спада към групата на лизозомните болести на натрупване.

При липса на функциониращ ензим алфа-GAL, в кръвоносните съдове и тъканите се натрупват вредни количества сфинголипиди. Хората с болест на Фабри наследяват мутирал ген в своята X-хромозома от единия си биологичен родител.

Възможни симптоми са: 

• Изтръпване, мравучкане, усещане за парене или болка в ръцете или краката.
• Силна болка по време на физическа активност.
• Намалено потене (хипохидроза) или пълна липса на потене (анхидроза).Непоносимост към горещина или студ.
• Специфични промени в очите, които не засягат зрението и могат да бъдат установени единствено при преглед с офталмологичен биомикроскоп.
• Замайване.
• Симптоми, наподобяващи грип - умора, повишена температура и болки в тялото.
• Стомашно-чревни оплаквания, като диария, запек и болки в корема.
• Загуба на слуха или шум в ушите - тинитус.
• Високи нива на белтък в урината.
• Повдигнати, по-тъмни кожни образувания (ангиокератоми) в областта на гърдите, гърба и гениталиите.
• Отоци (едеми) по краката, глезените или стъпалата.

Симптоми

• Възможните признаци и симптоми на анхидрозата включват:
• Пълна липса на потоотделяне.
• Замайване.
• Зачервяване на кожата.
• Мускулни крампи.
• Обща слабост.
• Усещане за горещина и невъзможност за охлаждане.

Възможно е да липсва способност за потене в определени части на тялото или пък липсата на потене да обхваща цялото тяло. Друга проява на анхидрозата е липсата на потене в едни части на тялото, съчетана с обилно потене в други. Това се случва, тъй като тялото се опитва да компенсира липсата на потене в една или повече зони.

Диагноза

Диагностицирането на липса на изпотяване се извършва чрез снемане на анамнза, извършване на физикален преглед и допълнителни изследвания.

Допълнителни изследвания:

• Тест за изпотяване - при това изследване тялото се покрива с прах, който променя цвета си на местата, където се отделя пот. След това се влиза в специална камера, която предизвиква изпотяване, за да се установи кои части от тялото се потят.
• Кожна биопсия - за да се провери за увреждане на нервните влакна и да се определи евентуалната причина за анхидрозата. 
• Количествена судомоторен аксонен рефлексен тест (QSART) изследва състоянието на вегетативните нерви, които регулират изпотяването. Чрез него могат да се установят нарушения във вегетативната нервна система, периферни невропатии, както и някои други видове състояния, свързани с болка.

Рискови фактори

Съществуват фактори, при чието наличие рискът за развитието на анхидроза е по-висок. Те включват:

• Генетични мутации -  могат да доведат до аномалии, вследствие на които потните жлези не функционират правилно.
• Захарен диабет - диабетът понякога може да причини нарушения във функцията на потните жлези.
• Кожни заболявания - различни кожни състояния, включително псориазис и определени видове обриви, могат да засегнат потните жлези и да доведат до анхидроза.
• Белезите също могат да попречат на правилното възстановяване на потните жлези, което може да повиши риска от анхидроза.
• Напреднала възраст.

Лечение

• Диабетна невропатия - поддържане на добър контрол на кръвната захар, подходяща диета, физическа акивност.
• Неврологични увреждания - лечение на основното неврологично нарушение, рехабилитация при необходимост.
• Лекарствено индуцирана анхидроза - намаляване на дозата или замяна на причиняващия това състояние медикамент.
• Запушване или увреждане на потните жлези - локални средства за подобрение или лечение на кожното заболяване.

Превенция

Анхидрозата не винаги може да бъде предотвратена, но могат да се предприемат мерки, за да се намали риска от развитие на това състояние, прегряване на тялото или други усложнения. Те включват:

• Носене на широки дрехи в светли цветове.
• Вземене на хладен душ, при усещане за повишаване на телесната температура.
• Поддържане на добра хидратация. 
• Избягване на физическо претоварване и интензивни физически активности.