Кисти на епидермиса

Кистите на епидермиса, или епидермални (епидермоидни) кисти, представляват доброкачествени образувания, които са резултат от навлизането на клетки и елементи от епидермиса в дермата. Те са най-често срещаните кисти по неокосмената кожа на лицето, шията, скалпа, тялото, като се срещат и вътре в организма, при различни заболявания и синдроми.

Причините за поява на епидермалните кисти са разнообразни: травми, вродена обремененост, операции, пиърсинг, локални инфекции, експозиция на ултравиолетово лъчение, полипоза, рани на кожата, възпаления, дермоидна киста, интракраниална епидермоидна киста с кръвоизлив, мастни кисти, тумори на кожата, синдром на тумор на мозъка-епидермоидна киста-полипоза, синдром на Гарднър (Gardner's syndrome), синдром на невоидния базално-клетъчен карцином и други.

Синдромът на невоидния базално-клетъчен карцином, или синдром на Горлин-Голтц (Gorlin-Goltz's syndrome), е рядко автозомно-рецесивно заболяване, което се предизвиква от мутация в PTCH-генът. За този синдром са характерни голямо разнообразие от симптоми: кисти на епидермиса, овариални фиброми, меланом, меланобластом, менингиом, рецидивиращи кисти в челюстите, невоидни базално-клетъчни карциноми на лицето, горните крайници, шията и торса, аномалии на гръдните и шийните прешлени, липсващи ребра, торакс бифида, тесни и свлечени рамене, широко разположени очи, добре оформени супраорбитални арки, сляти вежди, голяма глава, изпъкване на челно-теменните черепни кости и други.