Иктерус при новородени

Иктерус при новородени: състояние, при което се натрупват жлъчни пигменти в кръвта. Жълтеницата не е болест, а само признак, който може да бъде наблюдаван при голям брой болести. Най-характерният признак за жълтеницата е жълтото оцветяване на склерите и кожата на новороденото.

Иктерус при новородени може да се дължи на бързото разрушаване на еритроцитите, кръвни паразитози, еритробластоза феталис, синдром на Алажил (Alagille syndrome), хепатит, цироза, чернодробни паразитози, галактоземия, муковисцидоза, Dubin-Johnson синдром, синдром на Ротор (Rotor syndrome), сфероцитоза, наследствен елиптоцитозис, сепсис, някои отравяния, артериовенозна малформация, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа недостатъчност, дефицит на пируват киназа, сърповидно-клетъчна анемия, алфа-таласемия, хемолитична болест на новороденото, синдром на Зелуегър, синдром на Гилбърт (Gilbert's syndrome), синдром на Crigler-Najjar, болест на Уилсън (Wilson's disease), болест на Бесниер-Бук-Шауман (Besnier-Boeck-Schaumann disease), синдром на Криглер-Наяр (Krigler-Nayar syndrome), алфа1-антитрипсинов дефицит, болест на Кавазаки (Kawasaki disease), инфекциозна мононуклеоза, първична билиарна цироза, холангит, холецистит, листериоза, малария, сифилис, рубеола, цитомегаловирус, инфекция на пикочните пътища, хипотиреоидизъм, токсоплазмоза, туберкулоза, вирус на Епщайн-Бар, обструкция на жлъчните пътища, кистозна фиброза, хипотиреоидизъм, дефицит на пируват киназата, дефицит на галактокиназата, дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата и други.

Синдромът на Зелуегър (Zellweger syndrome) обединява в себе си група от редки, генетични, мултисистемни нарушения, които някога са биле считани за отделни самостоятелни заболявания. Тези нарушения се класифицират, като различни варианти на един болестен процес. Заедно те образуват спектър или континиум от заболяване. Болестта на Refsum е най-леката форма; неонаталната адренолевкодистрофия (NALD) е междинната форма, а синдромът на Зелуегър е най-тежката форма. Характерните признаци на заболяването включват високи нива на мед и желязо в тялото, загуба на мускулен тонус (синдром на "отпуснатото бебе"), загуба на слуха, загуба на зрението (избледняване на оптичния диск, промяна в цвета на ретината), хондродисплазия пунктата (коляно, хрущяли, голям трохантер), гърчове, умствена изостаналост, демиелинизация на невроните, наличие на кисти в бъбреците, набраздени адренокортикални клетки, засягане на сърцето, удебеляване на мозъчните гънки, апнея, хепатомегалия, левкодистрофия, чернодробна дисфункция (цироза), иктерус при новородените, отклонения в стойностите на жлъчните киселини, хипоплазия на корпус калозум и центъра на обонянието, забавяне в развитието, голямо пространство между костите на черепа. Синдромът на Зелуегър е известен още като пероксизомно заболяване, поради липсата на органелите в клетките на черния дроб. Заболяването засяга предимно кърмачетата и обикновено води до смърт през първата година от живота му.