Застойна сърдечна недостатъчност

Застойна сърдечна недостатъчност: сериозно състояния, което се дължи на увреждане на сърдечния мускул. Характеризира се с недостатъчно изпомпване на богата на кислород кръв към белите дробове и останалите части на тялото. Риска от развитие на застойната сърдечна недостатъчност се увеличава при висок холестерол, затлъстяване, захарен диабет, употреба на големи количества алкохол.
Установяват се два вида застойна сърдечна недостатъчност - левостранна и десностранна. Левостранната протича с повишаване на кръвното налягане, натрупване на течност в белите дробове, белодробен оток, задух, болка в гърдите, кашлица и ниски нива на кислород в кръвта. При десностранната се появяват отоци по крайниците.

Застойната сърдечна недостатъчност може да се дължи на:

• Болести на органите на кръвообращението - инфаркт, аритмии, кардиомиопатия, увреждане на сърдечните клапи, ендокардит, миокардит.
• Новообразувания - бъбречноклетъчен карцином.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - амилоидоза
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - системна склероза, болест на Кавазаки (Kawasaki disease).
• Психични и поведенчески разстройства - алкохолизъм.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - тетралогия на Фало (Tetralogy of Fallot), персистиращ дуктус артериозус.
• Болести на дихателната система - пневмокониоза.

Диагнозата се поставя след снемане на анамнеза и пълен медицински преглед. Извършва се рентгенография, ехокардиография, електрокардиограма, коронарна ангиограма.

Лечението на застойната сърдечна недостатъчност включва промяна в начина на живот - диета и прием на медикаменти. В някои случаи се налага трансплантация на сърце.