Бронхоспазъм

› Въведение

› Как възниква бронхоспазъм?

› По-чести причини за възникване

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бронхоспазъм представлява внезапен спазъм (контракция, свиване) на бронхите, което води до стесняване и ограничение в преминаването на въздух през дихателните пътища. В повечето случаи това води до възникване на задух, кашлица и чувство за стягане в гърдите. 

Бронхоспазъм може да бъде причинен от:

• Заболявания на дихателната система - астма, ХОББ, бронхиолит, бронхиектазии, емфизем, пневмония, бронхопулмонална дисплазия, бисиноза, болест на Шейвър (Shaver's disease).
• Алергични реакции - анафилаксия.
• Прием на медикаменти - ацетилцистеин, аденозин, алемтузумаб, аспирин, атенолол, бетахистин, бетанехол, фелбинак, ибритумомаб, лабеталол, тимолол, пропранолол.
• Тумори - карциноиден синдром.
• Паразитни инфекции - стронгилоидоза, висцерална ларва мигранс.
• Съдови нарушения - синдром на Чърч-Щраус (Churg-Strauss syndrome).
• Други - кръвопреливане, мастоцитоза, вдишване на дим, ухапване от змия.

Как възниква бронхоспазъм?

Бронхите представляват част от дихателните пътища, които свързват трахеята с белите дробове. В зависимост от големината на лумена се разделят на главни, дялови, сегментни и лобуларни бронхи.

Възникването на бронхоспазъм се дължи на следните процеси:

Контракция на бронхиалната мускулатура

Един от главните механизми за възникване на бронхоспазъм представлява контракция на мускулните клетки, разположени в стената на бронхите. Бронхиалната мускулатура е съставена от гладко-мускулни клетки, които се съкращават неволево. В резултат на това бронхите се свиват, диаметърът на лумена им намалява и се наблюдава развитие на бронхоспазъм. Най-често контракцията на бронхиалната мускулатура възниква в отговор на различни медиатори - хистамин, левкотриени, простагландини, ацетилхолин и други.

Възпаление на дихателните пътища

В хода на един възпалителен процес имунната система активира множество клетки като лимфоцити, еозинофили и мастоцити. Тяхната функция е свързана с продукция на редица молекули и медиатори, които имат за цел да ограничат възпалителния процес. Резултата от действието на медиаторите на възпалението се изразява в оток на бронхиалната лигавица, струпване на възпалителни клетки, контракция на гладко-мускулните клетки и задебеление на бронхиалната стена. Всички тези процеси водят до стесняване на бронхите и развитие на бронхоспазъм.

Повишена бронхиална секреция

Третият главен механизъм за възникване на бронхоспазъм предсталява повишена продукция и секреция на бронхиален секрет (мукус). Този процес се развива най-често като отговор на различни дразнители (алергени, прах, микроорганизми) преминали през горните дихателни пътища. Бронхиалният секрет представлява защитен механизъм на дихателната система. Той има роля на естествена бариера срещу навлизане на патогени към белите дробове, както и има функция свързана с овлажняване на бронхиалната лигавица. В хода на един възпалителен процес се увеличава броят на чашковидните клетки, които секретират мукуса и неговата секреция се повишава. Освен промяна в количеството му се наблюдава и промяна в състава на секрета като той става по-гъст. Излишъкът на бронхиален секрет води до стестение в лумена на бронхите, а в някои случаи дори се образуват така наречените слузни запушалки, които напълно блокират дихателните пътища и причиняват сериозна обструкция. 

По-чести причини за развитие на бронхоспазъм

Неинфекциозни болести на дихателната система

Бронхоспазъм може да възникне в хода на различни заболявания свързани с дихателната система. Той може да се изяви като основен симптом на дадено заболяване или пък да възникне като вторичен отговор при различни възпалителни процеси или повишена активност на дихателните пътища. По-чести заболявания при които се наблюдава бронхоспазъм са: 

Астма: представлява хронично възпалително заболяване на дихателните пътища. Характеризира се с периодични епизоди на хрипове, кашлица, задух, тежест и стягане в областта на гърдите. В основата на тези симптоми стои повишената реактивност на дихателните пътища и развитието на обратима обструкция на въздушния поток. При обостряне на астмата се наблюдава персистиращ бронхоспазъм, който се дължи на повишена мукусна секреция и контракция на гладката мускулатура в бронхите. Основните тригери на астматичния пристъп са домашен прах, полени, замърсители във въздуха, тютюнопушене, студен въздух и други. Симптомите са най-силно изразени по време на нощта и ранната сутрин. 

» Повече информация по темата: Астма 

Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ): представлява заболяване, което се характеризира с хронична прогресираща обструкция на дихателните пътища. Причините за обструкцията на въздушния поток са развитие на възпалителен отговор към инхалирани вредни частици и възникващият след това бронхоспазъм. В зависимост от промените в дихателната система и причините за обструкция на въздушния поток се различават три форми на ХОББ.

• Емфизематозна: наблюдава се загуба на белодробна еластичност

• Бронхитна: характеризира се с обструкция на малките дихателни пътища

• Смесена: комбинация от емфизематозна и бронхитна форма

» Повече информация по темата: ХОББ

Респираторни инфекции

Спазъм на бронхите се наблюдава често в хода на остри вирусни или бактериални инфекции. При среща на даден патоген с бронхиалната лигавица се активират клетките на имунната система и се развива възпалителен процес. Характерна е свръхпродукцията на мукус, която цели отстраняване на патогена извън бронхиалното дърво. Респираторните инфекции, които водят до бронхоспазъм, се наблюдават по-често при деца и особено при индивиди страдащи от астма или други хронични заболявания. Сред по-честите причинители на респираторни инфекции спадат:

• Грипни вируси (особено грип А и Б)
• Респираторен синцитиален вирус (RSV)
• Риновирус
• Streptococcus pneumoniae
• Haemophilus influenzae
• Bordetella pertussis

Алергични реакции

Алергията представлява реакция на свръхчувствителност към определени антигени (алергени), която се проявява при сенсибилизирани индивиди. Алергичните реакции могат да предизвикат бронхоспазъм най-често при вдишване на дадения алерген. Вследствие на контакта му с бронхиалната лигавица се наблюдава имунен отговор. В резултат на това бронхите се свиват, повишава се мукусната секреция и често възникват придружаващи симптоми като: кашлица, повишена носна секреция, парене и зачервяване на очите, обрив и други. Сред най-честите респираторни алергени спадат:

• Полен
• Акари
• Домашен прах
• Спори на плесени
• Пърхот от домашни любимци
• Хранителни алергени - фъстъци, яйца, миди, ягоди и др.

Бронхоспазъм може да се прояви и като израз на тежка, животозастрашаваща алергична реакция, наречена анафилаксия. В повечето случаи стесняването на бронхите при анафилаксия възниква наред с други симптоми като уртикария (дифузен обрив със силен сърбеж), хипотония (ниско кръвно налягане), тахикардия (ускорена сърдечна честота) и други. Сред честите причини за възникване на анафилаксия спадат ужилване от насекоми, прием на медикаменти или храни, към които човек е алергичен.

Медикаменти

Определени лекарства имат потенциала да причинят бронхоспазъм, особено при хора със съпътстващи респираторни заболявания като астма или ХОББ. Спазъмът на бронхите може да възникне в следствие на директно дразнене на бронхиалната лигавица от дадения медикамент или в резултат на имунно-медиирани реакции. Лекарства, за които е известно, че могат да причинят бронхоспазъм като нежелан страничен ефект спадат към групата на:

• Бета блокери (по-специфично неселективните бета блокери) - пропранолол 
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВЛ) - ибупрофен, напроксен
• ACE инхибитори - лизиноприл, еналаприл 
• Химиотерапевтични лекарства - цисплатин, паклитаксел
• Общи анестетици - сукцинилхолин

Симптоми

Възникването на бронхоспазъм обикновено е придружено с други симптоми от страна на дихателната система като:

• Кашлица
• Недостиг на въздух
• Затруднено издишване 
• Свиркане и стягане в гърдите
• Повишена честота на дишане (тахипнея) 
• Чувство за безпокойство и дискомфорт
• Цианоза (посиняване на кожа и лигавици)

Диагноза

При повтарящи се епизоди на бронхоспазъм и наличие на други симптоми е препоръчително да се консултирате с медицински специалист. Необходимо е да се уточни в какви моменти възниква стесняването на бронхите, какво го причинява и има ли подлежащо заболяване, кето трябва да се уточни допълнително. При възникване на бронхоспазъм е необходимо да се насочите към пулмолог или алерголог. Той ще придобие информация относно мединското ви състояние чрез снемане на анамнеза, физикален преглед и при нужда ще назначи допълнителни изследвания като рентгенова снимка, компютърен томограф, спирометрия, тестове за алергия и други.

Лечение

Лечението на бронхоспазъм зависи от причината и подлежащото заболяване. За избор на подходящ медикамент е важно да се уточни дали става въпрос за бронхоспазъм в хода на остра инфекция, алергична реакция, хронично заболяване (астма, ХОББ) или друга от възможните причини. Важно е да избягвате и намалите експозицията си към рисковите фактори, които могат да доведат до бронхоспазъм (цигарен дим, прах, замърсен въздух, полени). Препоръчва се намаляне на дозата или замяна на медикамент, за който е установено че предизвиква констрикция на бронхите. Лечението за облекчаване на бронхоспазъм може да включва:

• Кратко действащи бета - агонисти (SABA): тези лекарства обикновено се използват за бързо овладяване на бронхоспазъма. Прилагат се инхалаторно като най-често използваните медикаменти сред този клас са салбутамол и фенотерол.
• Кортикостероиди: в случаи на тежък бронхоспазъм могат да се предпишат лекарства от класа на кортикостероидите, чиято функция е да намалят възпалението на дихателните пътища и да възстановят въздушния поток. 
• Антихолинергици: медикаменти, които отпускат гладко-мускулните клетки и овлядяват контракцията на бронхиалната мускулатура. Приложението им е най-често инхалаторно като за предотвратяване на бронхоспазъм се използват ипратропиум бромид и тиотропиум бромид.
• Бронходилататорни комбинации: някои препарати представляват комбинация от няколко лекарства с бронходилататорен ефект. Най-често се комбинират медикаменти от класа на кратко действащите бета-агонисти и кортикостероиди.

За хора с хронични заболявания като астма и ХОББ е важно да се спазва индивидуалния план на лечение, който е от решаващо значение за овлядяване на бронхоспазъма и хода на заболяването. Ако изпитвате симптоми на бронхоспазъм е важно да се консултирате с лекар за поставяне на диагноза и изготвяне на план за лечение. 

Изображения: freepik.com