Билиарна колика

Билиарната или жлъчна колика представлява вид коремна болка, породена от временното запушване на екстрахепаталните жлъчни пътища. Появява се най-често след нахранване с обилно количество мазна храна, причиняваща констрикция на жлъчния мехур. Билиарната колика може да бъде както временна, така и постоянна, като поведението при двата случая от страна на лечението е различно.

Общи данни за хепато-билиарната система

Хепато-билиарната система в човешкия организъм представлява сложна и единна структура, отговаряща за редица процеси. Тя е съставена от черен дроб, жлъчен мехур, заедно с интра- и екстрахепталните жлъчни пътища, като е част от храносмилателната система. Основните функции на хепато-билиарната система са свързани с екскрецията и складирането на жлъчен сок(жлъчка) от черния дроб в жлъчния мехур, с химичното разграждане на хранителните вещества, както и пряко с органите, от които е съставена. 

Черния дроб представлява вътрешен паренхимен орган, разполагащ се в областта на горен десен квадрант на коремната стена, проециращ се на нивото между шесто ребро и дясна ребрена дъга. Функционално черният дроб изпълнява разнообразни функции, като нерядко се определя като “лабораторията на човешкото тяло”. Секрецията на жлъчен сок се свързва с разграждането и резорбцията на мазнини, т.е. участва в мастната обмяна. Черният дроб трансформира резорбираната глюкоза по пътя на храносмилането от червата до гликоген и с това взема участие и в обмяната на въглехидратите. Не по-малка е ролята му в т.нар. ентеро-хепатален кръговрат на билирубина, както и изработката на фактори на кръвосъсирването. Повече информация относно функционалните и анатомичните особености на черния дроб може да намерите в рубриката “Медицинска енциклопедия” на:

» Черен дроб(hepar)

Жлъчният мехур представлява кух мускулест орган, разполагащ се по долната повърхност на черния дроб в неговия десен дял във fossa vesicae fellae. Основната функция на органа е резервоарна – при физиологични условия неговата вместимост варира в порядъка между 35-50мл. Жлъчният мехур освобождава жлъчка в общия жлъчен канал под действието на холецистокинин, който се образува при попадане на храни в стомашно-чревния тракт, богати на мазнини.

С термина интрахепатални жлъчни пътища се бележат пътищата, намиращи се в структурата на чернодробния паренхим. Като екстрахепатални жлъчни пътища се означава система от три канала, които са:

• Общ чернодробен канал, Ductus hepaticus communis
• Общ жлъчен канал, Ductus choledochus
• Канал на жлъчния мехур, ductus cysticus

За по-подробна информация относно функциите и анатомичните особености на жлъчния мехур и екстрахепаталните жлъчни пътища може да прочетете на:

» Жлъчен мехур (vesical fellae)

Симптоми при билиарна колика

Симптомите, придружаващи билиарната колика, са свързани най-вече с наличието на болка, която може да бъде:

• Централно разположена или вдясно, в горната част на корема
• Болка, разпространяваща се към дясното рамо или гърба
• Внезапно започваща болка, която обикновено е умерена и постоянна
• Болката не се повлиява след изхождане
• Пикът на болката се установява до час след нейното начало

Други симптоми, които могат да придружават жлъчната колика, са гаденето и повръщането. Симптоми като треска, персистираща и неповлияваща се от медикаменти болка, както и промяна в цвета на кожата, видимите лигавици и урината налага нейното болнично лечение.

Видове жлъчни конкременти

Както беше написано по-горе, билиарната колика се появява посредством запушването на екстрахепаталните жлъчни пътища, поради наличието на конкременти или т.нар. камъни. Камъни в жлъчния мехур се установяват поради дисбаланс на химичните компоненти, съставящи жлъчния сок, по тази причина това води до утаяване на един или повече от тях. Жлъчните камъни могат да се характеризират според произхода си като:

• Предимно холестеролови или чисто холестеролови конкременти – те се срещат най-често измежду населението. Имат бледожълтеникав цвят, по-едри, меки, обикновено имат гладка повърхност. Причината за образуването на холестеролови камъни е повишеното количество на холестерол, присъстващо в жлъчния сок.
• Билирубинови (пигментни) конкременти – твърди, кафяво-черни камъни, обикновено с многоъгълна форма, многобройни и малки. Локализират се по дъното на жлъчния мехур, за разлика от холестероловите камъни, които плават свободно в жлъчния сок. Химичният им състав се състои главно от калций и неконюгиран билирубин. Появата им се свързва с повишено разрушаване на еритроцитите, наблюдаващи се при състояния като таласемии, хемоглобинози, чернодробна цироза, бактериални чревни инфекции и т.н.
• Конкременти със смесен произход – цветът им варира от жълт до кафяв, имат различна  големина, плътността им е умерена, обикновено са многобройни. Съставът им е разнообразен – епителни клетки, калциев билирубинат, холестерол и т.н. Свързват се с наличието на хронични възпалителни процеси, засягащи жлъчния мехур и неговите пътища. 
• Калциево-карбонатни и фосфатни конкременти – имат черен цвят.
• Протеинови конкременти -  имат зелен цвят, консистенцията им е твърда.

На какво може да се дължи билиарната колика

Основната причина, поради която може да се наблюдава билиарна колика, се свързва с болестите на жлъчния мехур и неговите пътища, а също и:

• Болести на жлъчния мехур, жлъчните пътища и задстомашната жлеза – жлъчнокаменна болест(холелитиаза), камъни на жлъчния мехур с остър холецистит, остър и хроничен холецистит, запушване на жлъчния мехур, холангит, запушване на ductus choledochus и др.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм – наследствена хемолитична анемия, сърповидно-клетъчна анемия, наследствена сфероцитоза и др.
• Лекарствени средства, медикаменти и биологични вешества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане – клофибрат, соматостатин, орални контрацептиви и др.

По-чести причини за билиарна колика

Жлъчнокаменна болест (холелитиаза)

Холелитиазата е едно от най-често срещаните гастроентерологични състояния. Представлява хронично заболяване, характеризиращо се с образуването на конкременти в жлъчния мехур и жлъчните пътища, като камъните могат да бъдат холестеролови, пигментни или смесени най-често, както беше описано. Жлъчнокаменната болест се среща както при мъже, така и при жени, като при последните се наблюдава по-често. Заболяването може да протече в няколко форми: безсимптомна, лека форма и болкова форма. За последната най-характерният симптом е наличието на билиарна колика, която може да продължи до 5 часа. Облекчение на болката, предизвикана от жлъчната колика настъпва тогава, когато се осъществи релаксация на жлъчния мехур. Обикновено холелитиазата се придружава и от холедохолитиаза(камъни в жлъчните пътища). В рубриката ни „Медицинска енциклопедия“ може да намерите подробна информация относно заболяването жлъчнокаменна болест на:

» Жлъчнокаменна болест(холелитиаза)

Холецистит

Холециститът представлява възпаление на жлъчния мехур, което може да протече остро, подостро или хронично. В по-голямата част от случаите се касае за калкулозен холецистит, който е усложнение на жлъчнокаменната болест, едва в 10% се говори за акалкулозен холецистит без данни за налични конкременти. Симптомите, придружаващи холецистита, бил той остър или хроничен, са свързани с т.нар. болков синдром – локализира се в областта на дясно подребрие с ирадиация към гърба и дясна скапула, като болката може да започне остро или под формата на билиарна колика. Различните форми на холецистит, както и етиологичните и патологични фактори, отговорни за появата му, са подробно описани в статията:

» Холецистит

Лечение

Лечението на билиарната колика се състои в откриване на първопричината за нейната поява. Във всички случаи освен наличието на физикален преглед, присъства и ехографски такъв. Ехографията е широко използван и предпочитан метод, даващ висока информативна стойност. Служи за установяването на налични конкременти, неоплазми, наличие на друг механичен стоп, проследяване на жлъчните пътища в динамика и позволяваща тяхното измерване. Ако причината за наличната жлъчна колика е откриването на холелитиаза с или без холедохолитиаза обикновено се налага оперативното отстраняване на жлъчния мехур или т.нар. холецистектомия, която се провежда най-често лапароскопски. Друг метод, който освен диагностичен, понякога се явява и терапевтичен, е т.нар. ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография – по своята същност представлява техника, чрез която благодарение на ендоскоп и вкарване на ренгеново контрастно вещество се оглеждат жлъчните пътища и се премахват конкременти или други причини, предизвикващи обструкция с цел възстановяване проходимостта на жлъчните пътища. Процедурата е предпочитана поради минимално инвазивния си характер, високата си диагностична стойност и краткия период за възстановяване на пациента, което също е от значение. Изследването на кръв и урина е обикновено рутинно и задължително, но дава информативна стойност при симптоми като иктер и промяна в цвета на урината.

Изображения: freepik.com