Белодробен застой

Малкият кръг на кръвообращението е пътят, по който кръвта преминава през белия дроб, за да се оксигенира(насити с кислород). Това е т.нар. функционално белодробно кръвообращение. Кръвта настъпва в белия дроб от дясната сърдечна камера през белодробния ствол(truncus pulmonalis), разделящ се на лява и дясна белодробна артерия, които навлизат в левия и десния белодробен дял. След като се оксигенира, кръвта напуска белия дроб посредством белодробните вени, навлизащи в лявото сърдечно предсърдие. Най-често белодробният застой се дължи на нарушено оттичане на оксигенираната кръв от белодробните вени в лявото предсърдие, т.е. белодробният застой представлява прекомерно кръвонапълване и застой в белодробните вени, дължащо се на нарушеното оттичане на кръвта в лявото предсърдие.

Симптоми при белодробен застой

Симптомите, които придружават белодробния застой, са:

• Суха кашлица
• Задух (диспнея)
• Учестено и задълбочено дишане (дишане тип Biot)
• Хрипове
• Необичайни звукови формации в процеса на дишане
• Слузести храчки
• Прекомерно потоотделяне
• Бледа кожа

На какво може да се дължи белодробния застой?

Белодробният застой може да се дължи на:

• Болести на органите на кръвообращението - левостранната сърдечна недостатъчност, аортна стеноза, митрална стеноза, аортна инсуфициенция, митрална инсуфициенция, хипертонична болест на сърцето, миокардит, перикардит, кардиомиопатии, исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда и др.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - трипредсърдно сърце (Cor triatriatum), митрални пороци
• Болести на отделителната система - бъбречна недостатъчност

По-чести причини за белодробен застой

Левостранна сърдечна недостатъчност

Левостранната сърдечна недостатъчност е патологично състояние, остро или хронично, характеризиращо се с невъзможност за адекватно изтласкване на кръвта от левите сърдечни кухини в аортата. Характерна за левостранната сърдечна недостатъчност е също така и дилатацията на лявата сърдечна камера и предсърдие с придружаваща клинична симптоматика от страна на бъбреците и белия дроб. Остро настъпилата левостранна сърдечна недостатъчност се свързва с бързо увеличаване налягането в лявото предсърдие, заедно с рязка дилатация и кръвонапълване на белодробните капиляри. Хроничната левостранна сърдечна недостатъчност се дължи на надхвърляне на хидростатичното спрямо онкотичното налягане поради постепенното повишаване на налягането в белодробните вени. При хроничната левостранна сърдечна недостатъчност се наблюдава характерна симптоматика от страна на белия дроб и сърцето:

• Задух, който е видим при физически усилия, но при прогресия на състоянието се наблюдава и в покой. Диспнеята се дължи на белодробната венозна хипертония и белодробния застой.
• Кашлицата се наблюдава най-вече в легнало положение. Най-често е суха, дразнеща, отново се дължи на белодробния застой, както и ортопнея – това е състояние, при което болният има задух в легнало положение и се облекчава, когато е в право положение.
• Най-тежката проява на левостранната сърдечна недостатъчност е наличието на белодробен оток в алвеолите. Налице е т.нар. клокочесто дишане, пациентите са с много силна диспнея, и с кашлица с придружаващи пенесто-розови храчки, поради екстравацията на кръвта в алвеолите.
• Тахикардия и нарушения в сърдечния ритъм

Информация за левостранната, както и за останалите типове сърдечна недостатъчност, може да прочетете на:

»Сърдечна недостатъчност

Клапни пороци(митрална-, аортна стеноза, митрална-, аортна инсуфициенция)

Клапните пороци са група заболявания, характерни за индустриализираните страни, като те могат да бъдат вродени или придобити. Клапните пороци се характеризират със затруднено преминаване на кръвта в отворено състояние на клапата(стенози, стеснения) или връщане на кръв през клапата в затворено състояние(инсуфициенция, регургитация). В резултат на това сърдечният мускул работи срещу повишено съпротивление. Като компенсаторен механизъм на това затруднение се развива хипертрофия с последваща дилатация(разширение, отпускане) на миокарда, което води до систолна дисфункция - намалено изтласкване на кръвта от сърдечните кухини. Вследствие на систолната дисфункция кръвта не може адекватно да бъде евакуирана от лявото предсърдие и/или лявата камера и се задържа в белодробните вени. По този начин настъпва белодробен застой. Повече информация относно това какво представляват клапните пороци, каква е тяхната честота и причините за тяхната поява може да прочетете на:

»Сърдечни клапни пороци

Бъбречна недостатъчност

Бъбречната недостатъчност е състояние, което настъпва в резултат на рязко нарушение на бъбречната функция. Три са групите, в които се разделят причините за наличието на бъбречна недостатъчност – преренални, ренални и постренални. При бъбречната недостатъчност настъпва водна задръжка в организма поради намаленото екскретиране с урината. Вследствие на това се появяват отоци както по крайниците, така и във вътрешните органи, сред които и белия дроб. Ето защо при бъбречна недостатъчност, било то остра или хронична, може да присъства и белодробен застой. Бъбречната недостатъчност е описана подробно в раздела "Медицинска енциклопедия", като може да прочетете темата на:

»Бъбречна недостатъчност

Диагностика

Диагностицирането на белодробния застой се осъществява посредством рентгенография, като на нея се наблюдават усилен съдов белодробен рисунък, както и увеличени хилусни сенки. Информативна стойност има също компютърно-аксиалната томография, но в повечето случаи рентгенографията е достатъчен и първи избор при диагностика. Друго изследване, което може да се направи, е т.нар. спирометрия, чрез която се оценява дихателната функция на индивида. Ехокардиографията е образно изследване на сърдечните структури и сърдечната функция. При ехокардиографското изследване могат да бъдат установени косвени белези, насочващи към предполагаем белодробен застой. Също така се откриват характерни промени в електрокардиограмата(ЕКГ) - висока и разширена Р-вълна(P-pulmonale).

Лечение на белодробния застой

Лечение на белодробния застой може да се осъществи след консултация с лекар-специалист и след позитивиране на съответните изследвания.На първо място се осъществява лечение на основното заболяване, вследствие на което възниква белодробният застой. Най-често лечението на белодробния застой е свързан с приема на диуретици - бримкови или тиазидни диуретици. Преди да се пристъпи към приема на медикаменти е от особено значение да се редуцира теглото, ако пациентът е с наднормено такова, да се намали драстично приема на сол, както и да се наблегне върху приема на пресни плодове и зеленчуци и меса, бедни на мазнини. Изключването на тютюнопушенето е от особено значение, тъй като повлиява неблагоприятно състоянието. Състоянието белодробен оток не подлежи на самолечение, тъй като най-често то е резултат от предхождаща патология, остро или хронично.

Изображения: freepik.com