Първичен и вторичен имунен отговор

Вродената имунна система е първата линия на защита срещу инфекциозните агенти. Когато това се наруши, придобития имунен отговор осигурява по-ефективен отговор спрямо навлизащите патогени. Имунните отговори на антигените могат да бъдат категоризирани като първични или вторични. Първичният имунен отговор се проявява, когато антиген влезе в контакт с имунната система за първи път. През това време имунната система трябва да се научи да разпознава антигена и как да произвежда антитела срещу него. В зависимост от природата на антигена и мястото на навлизане този отговор може да отнеме до 14 дни и води до генериране на паметови клетки с висока специфичност спрямо индуциращия антиген. Хуморалният имунен отговор, медииран от В-лимфоцитите с помощта на Т-хелперните клетки, произвежда високо афинитетни и антиген-специфични антитела. Това е в контраст с CD₈+ T-клетъчнен отговор, който води до генерирането на голям брой антиген-специфични клетки, които са способни директно да убиват инфектираните клетки. Антиген-специфичните CD₄+ Т-клетки, които осигуряват помощ на В-клетките под формата на цитокини и други стимулиращи фактори, могат също да бъдат активирани при антигенна стимулация.

Вторичният отговор на B- и Т-клетките се наблюдава след последваща среща с един и същ антиген, този отговор е по-бърз, което води до активиране на предварително генерирани паметови клетки благодарение на първичния имунен отгвор. В този момент е установена имунологична памет и имунната система може веднага да започне да произвежда антитела.

Антиген-специфичните Т-клетки се избират по време на първичен имунен отговор и се разширяват, за да произвеждат клонове на Т-клетки с висока специфичност за активиращия антиген. При първичен отговор на В-клетка към тимусно зависим антиген, имунната система избира В-лимфоцити с висок афинитет и специфичност за антигена и те стават клетки на паметта. Изборът на В-клетки с висок афинитет за даден антиген се извършва в зародишните центрове на вторичните лимфоидни фоликули и изисква ензимната активация на цитидин дезаминазата (AID) и взаимодействията с други имунни клетки. Способността да се променя изотипа на произведеното антитяло (превключване на клас) от В-клетката също се осъществява в зародишните центрове.

Първичен имунен отговор

Генерирането на първичен имунен отгвор е резултата от действието на антитяло-продуциращи наивни В-лимфоцити. При първа среща с конкреткния антиген тези клетки започват да продуцират антитела имунно срещу него.
Нивата на антителата достигат пик в първичния отговор около 14 ден и след това започват да намаляват, когато плазмените клетки започват да умират.

Производството на натитела започва в периода 4 до 7 ден, което се определя като период на забавяне. Това забавяне е времето, необходимо за активиране на наивните В-лимфоцити и Т-хелперните клетки от антигена последващата пролиферация и диференциация на активираните В-клетки в плазмени клетки. Изотипът на антителата е от клас IgM, при диагнозата на заболяването наличието на IgM е маркер за скорошна първична инфекция.
Всички имуногени (Т-зависими, и Т-независими антигени) се обработват чрез първичен имунен отговор.

Вторичен имунен отговор

Вторичният имунен отговор се реализира с участието на антитяло-продуциращи паметови В-лимфоцити.
Тъй като има много повече клетки от паметта, отколкото наивни В-клетки за първичен отговор, във вторичния отговор се генерират повече плазмени клетки и следователно нивата на антителата са 100 до 1000 пъти по-високи. Периодът на забавяне липсва или е кратък (1-3 дни).

Вторичният отговор отразява активността на разширената популация от клетки на паметта. Тези В-клетки на паметта реагират спрямо специфичния антиген по-бързо от наивните В-клетки.
Произведеното антитяло е с висок титър и главно от IgG тип (IgA или IgE в определени ситуации).
При диагностиката, присъствието на IgG се тълкува като наличие на хронична инфекция.