Склонност към хазартни игри и облози МКБ Z72.6

Склонността към хазартни игри и облози патологична пристрастеност към хазарта, състояща се в чести повтарящи се епизоди на участие в хазартни игри, които доминират в живота на човека и водят до намаляване на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности. Такова лице не обръща нужното внимание на задълженията си в тези области.

Напоследък проблемът със склонност към хазартни игри и облози стана изключително актуален поради широкото разпространение на кеш слот машини, отварянето на много казина, както и букмейкъри (включително онлайн). Всички те са с красив дизайн, което засилва внушаващия ефект на лесна възможност за печалба за кратко време и постоянно желание да се възстановите и да спечелите повече. Слот машините съществуват по света отдавна. И така, през 70-те години на миналия век в Англия възникна проблемът с ниската посещаемост на кината, до необходимостта от затварянето им, поради нарастващата популярност на залите за игрални автомати. В САЩ според Р. Волберг броят на „проблемните комарджии” – пристрастяващите се комарджии, които са толкова зависими от игралните автомати, че животът им е изцяло подчинен на тази страст – достига 5% от населението. Данни от други изследователи показват, че броят на проблемните комарджии в Канада се е увеличил с повече от 75% само през първата половина на 90-те години.

В тази връзка много изследователи смятат хазарта за сериозен социален проблем, който представлява заплаха за част от населението. Проблемът се изостря от факта, че в процеса на игра в някои случаи се случва релаксация, премахване на емоционалния стрес, отвличане на вниманието от неприятни проблеми и играта се възприема като приятно забавление. Въз основа на този механизъм постепенно настъпва отдръпване и се развива зависимост.

Епидемиология

В Европа процентът на проблемните хазартни игри обикновено е 0,5 до 3 процента. „Проучване на разпространението на хазарта в Британия 2007 г.“, проведено от Комисията по хазарта на Обединеното кралство, установи, че приблизително 0,6 процента от възрастното население има проблеми с хазарта – същият процент като през 1999 година. Най-голямото разпространение на проблемния хазарт е установено сред тези, които са участвали в залагания на разпространение (14,7%), терминали за залагания с фиксирани коефициенти (11,2%) и борси за залагане (9,8%). В Норвегия проучване от декември 2007 година показа, че броят на настоящите проблемни комарджии е 0,7 процента.

Световната здравна организация също класифицира хазарта като болест. На своята 72-ра Световна здравна асамблея, проведена в събота, 25 май 2019 година, „разстройството в игрите“ беше признато за официално заболяване. Срещата от 194 членове добави прекомерни игри към класифициран списък с болести, тъй като преразгледа своята Международна статистическа класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми (МКБ-11).

В Съединените щати процентът на патологичните комарджии е 0,6 процента, а процентът на проблемните комарджии е 2,3 процента през 2008 година. Проучвания, поръчани от Националната комисия за проучване на въздействието на хазарта, показват, че процентът на разпространение варира от 0,1 процента до 0,6 процента. Невада има най-висок процент на патологичен хазарт.

Според мета-анализ от 1997 година на Харвардския медицински факултет по пристрастяване, 1,1 процента от възрастното население на Съединените щати и Канада може да се нарече патологичен комарджия.

Според проучване сред ученици от 11 и 12 клас в окръг Ууд, Охайо, е установено, че процентът, който съобщава, че не могат да контролират хазарта си, е нараснал до 8,3 процента през 2022 година спрямо едва 4,2 процента през 2018 година. Причините за цитираното увеличение са време, прекарано онлайн по време на пандемията от COVID-19, подобни на хазарта елементи, вложени във видеоигрите, и увеличеното легализиране на спортните залагания в редица щати на САЩ.

Признаци

Ц. П. Короленко и Т. А. Донских (1990) идентифицират редица характеристики, характерни за хазарта като един от видовете пристрастяващо поведение. Те включват:

• Постоянно участие, увеличено време, прекарано в игровата ситуация.
• Промяна на кръга от интереси, изместване на предишните мотивации за играта, постоянни мисли за играта, преобладаване и въображение на ситуации, свързани с игрови комбинации.
• „Загуба на контрол“, изразяваща се в невъзможност за спиране на играта, както след голяма победа, така и след постоянни загуби.
• Състояния на психологически дискомфорт, раздразнение, безпокойство, развиващи се на относително кратки интервали след следващото участие в играта, с непреодолимо желание да започнете да играете отново.
• Характеризира се с постепенно увеличаване на честотата на участие в играта, желание за все по-висок риск.
• Периодично възникващи състояния на напрежение, придружени от игра "драйв", преодоляващо желание да се намери възможност за участие в игра на късмета.
• Бързо прогресиращ спад в способността да се устои на изкушението. Това се изразява във факта, че въпреки решението да се спре веднъж завинаги, при най-малката провокация (среща със стари познати, разговор за играта, наличие на игрално заведение наблизо и други) склонност към хазартни игри и облози се възобновява.

Фактори, които водят до пристрастяване към хазарта

Специалистите от Mayo Clinic заявяват, че натрапчивото залагане може да е резултат от биологични, генетични и фактори на околната среда, като например:

• разстройства на психичното здраве (наличие на нарушения на употребата на вещества, разстройства на личността, емоционални състояния)
• възраст и пол (обикновено се среща при младежи или хора на средна възраст и по-често при мъже, отколкото при жени)
• въздействие върху семейството или приятелите
• личностни черти
• лекарства с редки странични ефекти (например антипсихотични лекарства или допаминови агонисти).

Други проучвания добавят следните тригери към споменатите по-горе:

• травматични състояния
• стрес, свързан с работата
• уединение
• други зависимости

Ако не се лекува, проблемът с хазарта може да причини сериозни и трайни последици върху живота на индивида:

• проблеми, свързани с отношенията
• проблеми с парите, фалит
• правни проблеми, лишаване от свобода
• здравословни проблеми
• самоубийство, включително суицидни мисли и опити

Грешки в мисленето

V. V. Zaitsev и A. F. Shaydulina (2003) обръщат специално внимание на така наречените „грешки в мисленето“, които формират ирационалните нагласи на геймърите. Грешките в мисленето могат да бъдат стратегически, предизвикващи общо положително отношение към пристрастяването, и тактически, които задействат и поддържат механизма на „игралния транс“.

Грешките в стратегическото мислене включват следните вътрешни убеждения:

• Парите решават всичко, включително проблемите на емоциите и отношенията с хората.
• Несигурност в настоящето и очакване на успех поради победа, идеята за възможността за унищожаване на провалите в живота с успешна игра.
• Замяна на мислите за контрол над собственото бъдеще с фантазии за победа.

Грешките в тактическото мислене включват:

• Вярата в печеливш („щастлив“) ден.
• Насаждане на факта, че трябва да има повратна точка в играта.
• Идеята, че е възможно да се изплатят дългове само с помощта на играта, тоест да се спечели обратно.
• Емоционална връзка само с последния епизод на играта, докато си давате думата никога да не играете.
• Вярата, че можете да играете само с малка част от парите.
• Възприемане на парите по време на игра като чипове или числа на дисплея.

Лечение

Повечето лечения за склонност към хазартни игри и облози включват консултиране, програми, базирани на стъпки, самопомощ, партньорска подкрепа, лекарства или комбинация от тях.

Анонимните комарджии е често използвано лечение за проблеми с хазарта. Доказано е, че една форма на консултиране, когнитивно-поведенческата терапия, намалява симптомите и свързаните с хазарта желания. Този тип терапия се фокусира върху идентифицирането на свързаните с хазарта мисловни процеси, настроение и когнитивни изкривявания, които увеличават уязвимостта на човек към хазарт извън контрол. В допълнение, подходите на когнитивно-поведенческата терапия често използват техники за изграждане на умения, насочени към предотвратяване на рецидиви, увереност и отказ от хазарт, решаване на проблеми и укрепване на несъвместими с хазарта дейности и интереси.

Заглавно изображение: Jamie Adams from Hull, United Kingdom, CC BY-SA 2.0