Проба и нагласяне на друго уточнено ортопедично устройство МКБ Z46.8

В рубриката проба и нагласяне на друго уточнено ортопедично устройство се разглежда инвалидната количка.

Има широк диапазон на различни видове инвалидни колички в зависимост от специфичните нуждите на потребителите. Инвалидните колички могат да включват различни видове допълнителни екстри предназначени към индивидуалните потребности на ползващите ги..

Инвалидните колички биват ръчно задвижвани и електрически. Ръчните инвалидни колички са по-леки и изискват физическа сила за тяхното придвижване. Електрическите инвалидни колички са по-тежки и разполагат с двигатели, захранвани от големи акумулаторни батерии.

Преди да се премине към нагласянето на инвалидната количка, на пациента трябва да му се зададат следните въпроси:

1. Къде ще използва инвалидната си количка най-много? Какви повърхности или склонове са включени?
2. Колко време от деня ще прекарва върху нея?
3. Как ще транспортира инвалидната количка?
4. Как ще се мести от инвалидната количка на други повърхности?
5. Какви видове дейности би извършвал?
6. Кои функции са важни за ползвателя?

При напасване на инвалидната количка към пациента е необходимо изпробването й и окончателни настройки, за да се гарантира, че тя е правилно сглобена и настроена. По време на монтажа потребителят на инвалидната количка и персоналът проверяват дали:

• инвалидната количка е с правилния размер и са направени всички необходими модификации и настройки, за да се гарантира оптимално удобство;
• инвалидната количка и възглавницата поддържат потребителя й в изправено положение:
• ако е предписана възглавница за облекчаване на налягането, дали тя наистина го облекчава.

Правилно поставената инвалидна количка, която е включена в рубриката проба и нагласяне на друго уточнено ортопедично устройство, осигурява удобно сядане и добра поддържаща функция за гърба, подобрява стойката. Изчислено е, че при 80-90% от хората инвалидните колички не са монтирани правилно. След известно време се налага допълнитено настройване, тъй като телата и потребностите на хората се променят с течение на времето.

Инвалидна количка, която не е съобразена спрямо нуждите на пациента, може да доведе до дълбоки рани, лоша позиция на тялото (стойка), намален баланс, затруднено придвижване. Идеалната позиция за седене за повечето хора в инвалидна количка следва правилото 90-90-90:

• 90 ° сгъване в бедрата
• 90 ° сгъване в коленете
• 90 ° сгъване в глезена

Монтирането на инвалидни колички винаги трябва да се извършва в следния ред:

1. Проверка на размера и настройките
2. Проверка на позицията на тялото
3. Проверка на налягането
4. Пациентът чувства ли удобство, докато количката се движи

Ширина на седалката – използващият трябва да приляга плътно към седалката. Проверката става, като два пръста се пъхнат между външната страна на бедрата на потребителя и отстрани на инвалидната количка. Пръстите трябва да се поберат удобно, без да се прищипват.

Страните на инвалидната количка също не трябва да се притискат към краката на пациента. Това е особено важно за човека, тъй като той не може да почувства натиск върху бедрата си. Силният натиск върху бедрата отстрани на инвалидната количка може да доведе до рани и последващи усложнения.

Дълбочина на седалката – трябва да има разстояние от около два пръста (30 мм) между гърба на коляното и възглавницата. Така се създава добра опора на бедрото, която ще намали натиска на седалищните кости и спомага за предотвратяване на раните от натиска.

Възможно е да има повече свободно пространство, обикновено се среща при пациенти с дълги крака, като до 60 мм е допустимо. Задната част на прасеца не трябва да се докосва до седалката или възглавницата, проверява се като пръстите се плъзгат по задната част на прасеца. Винаги се проверяват и двете страни.

Височина на краката – бедрата са изцяло подпрени на възглавницата без пролуки, а стъпалата са изцяло разположени на подложките за краката също без пролуки. Проверява се, като ръката се плъзне между бедрото и възглавницата. Трябва да има равномерен натиск по протежението на бедрото.

Ходилата се разполагат върху поставка. Ходилото трябва да се поддържа отпред и отзад, отново без пролуки. Ако има свободно пространство под бедрото, стъпалото се разполага твърде високо и ще доведе до неудобство. Ако има пролуки под стъпалото, подложката за ходилата може да е твърде ниска.

Височина на облегалката — тя трябва да осигури на потребителя необходимата подкрепа и да му даде възможността да движи раменете си. Пациентът се пита дали облегалката му е удобна. Също така се проверява дали той може да движи инвалидната количка, без да се прегърбва.

Положение на задното колело за ръчно задвижване — лактите трябва да са под прав ъгъл, когато ръцете са поставени върху колелата. Проверява се също дали задните колела са разположени правилно за баланс.

Височина на седалката — когато потребителят на инвалидната количка седи изправен, а тазът е удобно прилегнал на облегалката, той трябва да може да опира краката си на пода. Ако височината на седалката е твърде голяма, може да се коригира по следните начини:

• намаляване на височината на възглавницата
• закрепване на твърда седалка по-ниска от оригиналната
• при пациент, който се задвижва само с единия крак, а другият опира в подложката за крака трябва да се провери налягането под седалищната кост

Последната част от пробата и нагласянето е да се провери как приляга инвалидната количка при движение. Ако пациентът не може да бута инвалидната количка трябва да се проври за следните неща:

• Облегалката трябва да осигурява достатъчно подкрепа и да позволява на човека да движи раменете си
• Задното колело трябва да позволява правилно позициониране на ръцете
• Височина и дълбочина на седалката, за да може потребителят на инвалидната количка да бута с краката си
• Правилна позиция на тялото, за да се осигури неограничена и безопасна мобилност
• Поставка за ходилата
• Движението или бутането на инвалидната количка не трябва да кара човек да променя позата си или да се чувства неудобно, нестабилно по никакъв начин.