Необходимост от имунизация против неуточнена инфекциозна болест МКБ Z26.9

Лептоспирозите са зоонозни заболявания с природна огнищност и широко разпространение.

Заболяванията при човека се характеризират с внезапно начало, с токсикоинфекциозен синдром, увреждане на черния дроб и бъбреците и хеморагични прояви.

Причинява се от спирохета от рода leptospira.

Това е предимно професионално заболяване за хора, които работят с гризачи, домашни любимци или замърсена вода.

Според клиничното протичане лептоспирите се делят на две групи:

1. Иктерохеморагична лептоспира или болест на Вейл - Василев, която има злокачествено протичане, поява на жълтеница, нефропатии и хеморагичен синдром,
2. Доброкачествени лептоспири (с различни наименования) с леко протичане, често с грипоподобни явления.

Входна врата на инфекцията е най-често увредена и дори интактна кожа и лигавици и горните отдели на храносмилателния тракт. По лимфен път достига до лимфните възли и проникват в кръвта. След развитието на бактериемията и лептоспирурията и причинителите се локализират във вътрешните органи, най-често в бъбреците и черния дроб, слезката, мускулите и централната нервна система. Развива се жълтеница и хеморагична диатеза.

Естествен резервоар на инфекцията в природните огнища са дребни млекопитаещи, гризачи, както и синатропни гризачи. Източници на инфекцията могат да бъдат и свине, едър рогат добитък, кучета и други.

Чрез урината на животните лептоспирите попадат във водоеми, реки, почви, хранителни продукти и др. елементи на външната среда. Болният човек на практика няма епидемиологично значение като източник на инфекцията, поради ниската степен на вирулентност и слабата устойчивост на лептоспирите, отделяни с урината.

Предаването на заразата при лептоспирозата се осъществява по два основни начина: чрез външните покривки и по алиментарен път.

1. Механизъм на външните покривки (кожа, лигавици, конюнктиви). Заразяването става чрез попадане на лептоспирите чрез увредената кожа и лигавици при работа в заблатени площи, мочурливи местности, оризови полета, при коситба, къпане в реки, водоеми и други.
2. Алиментарен път. Реализира се чрез основните фактори на предаване на инфекцията - водата и хранителните продукти. Заразяването става при приемане на замърсена храна или при контаминация на хранителни продукти, главно от животински произход - месо, мляко и други.

Възприемчивостта на хората към лептоспирите е висока. След преболедуване се формира траен типовоспецифичен имунитет, поради това се наблюдават и повторни заболявания, в зависимост от разпространението и смяната на серовариантите.

Необходимостта от ваксинация против лептоспитара е свързана с тежестта на клиничната картина особено при варианта на Вейл - Василев и не рядкото си разпространение.

Имунопрофилактиката се провежда на застрашени контингенти по преценка на Министерството на Здравеопазването. Прилага се убита ваксина, съдържаща най-често срещаните серотипове.

Ваксините се прилагат при голям брой здрави хора, за да ги направят устойчиви на бактерията. Ваксината трябва да осигурява високо ниво на ефективност и предпазване от заразяване.

Двата основни типа лептоспири ваксини са атенюирани и инактивирани. Трябва да бъдат предотвратени и нежеланите реакции след ваксинация.

Повече информация:

• лептоспироза

Варицелата (лещенка) е остра респираторна антропоноза, причинена от Varicella herpes Virus с въздушно-капков механизъм на предаване.

Проявява се в две клинични форми:

1. Варицела (лещенка),

2.Herpes virus Zoster (опасващ лишей).

Варицелата е клиничен израз на първична инфекция у напълно възприемчиви организми. Входната врата на инфекцията са горните дихателни пътища и конюнктивата.

Попадайки в организма, вирусът се внедрява в епителните клетки на лигавицата. След това прониква в кръвта и се фиксира в кожата, като предизвиква в нейните горни слоеве патологични изменения - макулозен, папулозен и везикулозен обрив. Развива се типична клинична картина.

При генерализирана форма на инфекцията в черния дроб, слезката, белите дробове и панкреаса се установяват малко некротични огнища с кръвоизливи в периферната част. Тежката варицела с висцерални поражения се счита като резултат от разстроена имуногенеза и значително потискане на Т - зависимите лимфоцити.

След преболедуване се развива траен пожизнен имунитет.

Допуска се, че след клинично оздравяване вирусът може да се запази в продължение на години в нервните клетки в латентно състояние (при достатъчно напрегнат хуморален и клетъчен имунитет). При снижение на имуноглобуличната реактивност на организма инфекцията се реактивира обикновено като зостер - инфекция.

Зостерното заболяване по-често е резултат на реактивирана ендогенна инфекция, отколкото на екзогенна реинфекция. Следователно Herpes zoster е клинична реакция с предимно локални прояви у възрастни лица с частичен имунитет, при които се развива "локална варицела" или Herpes Zoster, проявяващ се с характерен обрив в даден кожен сегмент (по сензорния неврален път).

Извор на заразата е болният човек в края на инкубационния период до образуване на крусти. Най-заразен е предеруптивния катарален стадий, проявяващ се с орофаренгиален енантем.

Контагиозният индекс е около 60%. Болните от Herpes zoster (най-често възрастни) могат да бъдат източник на инфекция за възприемчивите деца, при които заболяването се проявява като типична варицела.

Механизмът на предаване на заразата е въздушно-капков.

Възприемчивостта е всеобща. Имунитетът след преболедуване е траен, пожизнен.

Варицелата се причислява към т.нар. неуправляеми инфекции, тъй като механизмът на предаване е много ефективен, специфичната профилактика все още не намира широко приложение в общата практика, а възприемчивостта на децата до 7 годишна възраст спрямо инфекциозната болест е твърде висока. Това определя необходимостта от имунизация против варицела.

Ваксина против варицела за пръв път е въведена и лицензирана за употреба в Япония. В момента на въвеждането й броят на хоспитализациите и смъртните случаи с варицела намаляват в 90%. Ваксината е жива атенюирана. Препоръчва се на всички деца под 13 годишна възраст и на деца и възрастни над 13 годишна възраст, които не са боледували от варицела. Ефективността й е над 97%.

Някои родители предпочитат децата им да преболедуват шарката в ранна детска възраст, за да създадат естествен имунитет срещу нея, тъй като се смята, че заболяването би предизвикало по-силен и траен имунитет от ваксината. Инфекцията от варицела обаче не винаги протича безобидно, защото дава усложнения. Никой не може да предположи какъв е рискът от усложнения и дали те могат да бъдат животозастрашаващи.

Ваксината би могла да предизвика заболяването в 1% и затова тя не се препоръчва на хора с отслабен имунитет.

Повече информация:

• варицела