Необходимост от имунизация против вирусен енцефалит, предаван от членестоноги МКБ Z24.1

› Въведение

› Причинител и симптоми

› Ваксина срещу кърлежов енцефалит

› Необходимост от имунизация

Въведение

Кърлежовият вирусен енцефалит представлява остра природоогнищна вирусна зооноза с естествен резервоар диви и домашни животни, с трансмисивен механизъм на заразяване, осъществяван от кърлежи.

Липсата на ефективно лечение, високата честота в някои региони, рисковете от епидемични взривове и склонността към тежко протичане с висок леталитет вадят на преден план необходимостта от имунизация против вирусен енцефалит, предаван от членестоноги.

Причинител и симптоми

Кърлежовият вирусен енцефалит е заболяване с ендемично разпространение главно в някои райони на Европа, Русия и Азия, за което липсва специфично етиологично лечение и което показва склонност към развитие на различни по вид и тежест усложнения от страна на нервната система. Въпреки съвременната медицина леталитетът в някои региони достига до около 30 процента.

Характерно за инфекцията е следното:

• причинител: болестта се причинява от невротропен вирус от рода Flavivirus, арабовируси
• механизъм на заразяване: механизмът на предаване на заразата е трансмисивен, чрез ухапване от заразен кърлеж. Алиментарен път на предаване на заразата трябва да се има предвид в природоогнищни райони при консумиране на сурово мляко от домашни животни (крави, кози)
• източник и резервоар на инфекцията: естествен резервоар на заразата са различни диви животни (гризачи, таралежи, катерици), домашни животни (кози, овце, крави) и птици, включително и прелетни, които могат да пренасят вируса не само в близо разположени територии, но и в други континенти и така съдействат за разпространението на инфекцията. Болният човек не е извор на заразата

• патогенетични особености: заболяването се придружава от виремия, като причинителят прониква в централната нервна система хематогенно и предизвиква дифузни възпалително-дегенеративни промени в ствола на главния мозък и шийно-гръдната част на гръбначния мозък
• битов имунитет: съществуват голям брой безсимптомни форми на заболяването при човек. В природата ухапването от кърлежи е често срещано явление, особено в ендемични райони, като важна особеност е, че многократно заразяване със субзаразни дози на инфекцията води до развитието на битов имунитет. В ендемични райони почти цялото население притежава вирусни неутрализиращи антитела
• рисков контингент: структурата на заболяемостта от кърлежов енцефалит се характеризира с някои особености. Налице е връзка с определени професии, като изложени на по-висок риск са главно горски работници, ловци, градинари, озеленители, строители на пътища, граничари. Активното население от 20 до 50 години от мъжки пол боледува по-често. Сезонността на заболяването е пролетно-лятна във връзка с биологичните особености на кърлежите и това следва да се има предвид при усилена човешка дейност по това време на годината, включително туризъм, спорт на открито, лов, събиране на диви плодове, гъби и други

Полезна информация за инфекцията, нейните различни форми, особености в протичането, риск от усложнения и други подробности може да намерите в раздел Заболявания (Вирусен енцефалит, предаван от кърлежи).

Ваксина срещу кърлежов енцефалит

Преди повече от 80 години е разработена първата ваксина срещу кърлежов енцефалит, която претърпява многобройни промени и подобрения в състава си и към днешна дата се счита за най-ефективният метод за превенция на кърлежов енцефалит с изключително висока безопасност.

България не е регион с висок процент заболеваемост от кърлежов енцефалит (регистрират се спорадични случаи), поради което ваксината не е налична в аптечните мрежи.

При планиране на посещение на ендемичен район и упражняване на рискова дейност може да се направи консултация с лекуващия лекар и ваксината да бъде поръчана и поставена на съответното лице:

• схема на приложение: ваксината се поставя в три доза, като между първата и втората доза е необходим интервал от един месец (в някои случаи този период може да бъде съкратен на две седмици), а между втората и третата доза следва да има интервал от пет до дванадесет месеца. За поддържане на имунитета е необходимо след третата година от пълния курс на имунизация поставяне на бустерни дози на всеки три до пет години
• ефективност: две дози от ваксината осигуряват трайна защита при около 90 процента, докато поставянето на три дози осигурява траен имунитет при над 97 процента, който продължава около три години, след което при необходимост се поставят бустерни дози
• особени групи: разработени са ваксини, предназначени за детската популация, които могат да се прилагат при деца над една година, при спазване на съответната схема и успоредно с ваксините, включени в задължителния имунизационен календар. Ваксината против кърлежов енцефалит може безопасно да бъде приложена и по време на бременност и кърмене, при липса на общи противопоказания и добро състояние на жените. При наличие на автоимунни, онкологични или хронични системни заболявания ваксината може да се приложи след консултация с лекуващия лекар и подробен анализ на състоянието и оценка на съотношението между рисковете от заразяване и риска от странични ефекти
• странични ефекти: ваксината е с пречистен, значително подобрен в сравнение с близкото минало състав, което я прави с изключително висока безопасност. Тежки странични ефекти са докладвани в екстремно редки случаи, като трудно може да бъде потвърдена връзката им с ваксината. Очакват се предимно локални реакции (зачервяване, подуване, болка, повишена чувствителност на мястото на поставяне) или общи, неспецифични прояви (главоболие, раздразнителност, преходно повишение на температурата)

Полезна информация за ваксината, показанията за поставяне, рисковете от странични ефекти и други подробности може да намерите в раздел Лечения (Ваксина срещу енцефалит, предаван от кърлежи).

Необходимост от имунизация

Наличието на разработена и с доказана във времето ефективност ваксината излага на преден план необходимостта от имунизация на рисковите групи. Ваксината не е включена в задължителния имунизационен календар, тъй като не всеки посещава ендемични региони и не всеки извършва рискови дейности. Но за тези, които пътуват или пребивават често в региони с висока заболеваемост от кърлежов енцефалит и прекарват много време на открито (в паркове, гори, планински региони), особено в месеците от април до ноември, се препоръчва обмисляне на решението за имунизация.

Рисковете от развитие на кърлежов енцефалит с тежко протичане, неблагоприятни дългосрочни последици или летален изход са значително по-високи от рисковете от развитие на тежки странични ефекти от ваксината.

Необходимостта от имунизация против вирусен енцефалит, предаван от членестоноги, произлиза още от редица други фактори, а именно:

• тежко протичане и висока смъртност: кърлежовият енцефалит показва около тридесет процента смъртност (всеки трети пациент) и има тежка клинична картина със сериозни неврологични прояви и засягане на шийния и раменен сплит, парализа и пареза, полиомиелитни прояви, епилептиформени прояви, риск от летални неврологични усложнения и други
• липса на специфично лечение: лечението на инфекцията е предимно симптоматично, като все още липсва разработена ефективна етиологична (насочена към причинителя) терапия. Закъснялата диагноза и липсата на ефективно лечение често стоят в основата на високата смъртност
• превенция на епидемични взривове: по преценка на регулаторните органи може да бъде назначена (или препоръчана) имунизация на населението на определени региони с цел превенция на големи епидемични взривове
• създаване на трайна защита: ваксината срещу кърлежов енцефалит осигурява трайна и висока защита, като само при нужда се препоръчва поставянето на бустерни дози за удължаване на нейната ефективност

Консултацията със специалист позволява оценка на необходимостта от поставяне на ваксина срещу кърлежов енцефалит, информиране на пациентите за ползите и рисковете от нея.

Изображения: freepik.com