При неуточнена хирургична или терапевтична процедура МКБ Y62.9

Инфекция, възникнала като усложнение при медицински процедури, представлява гнойни възпалителни процеси, предизвикани от микроорганизми от външната среда. Входната врата на инфекцията поради недостатъчна стерилност при неуточнена хирургична или терапевтична процедура е тъканен участък или орган, през който проникват в организма патогени.

Пътища на проникване на екзогенните инфекциозни микроорганизми в тялото на пациента могат да бъдат:

• през кожата - стафилококи, ентерококи
• през лигавицата на устата, носа, ухото, дихателните пътища - стрептококи, пневмококи
• през пикочните пътища - гонококи, колибактерии, стрептококи, стафилококи, протеус
• при инвазивни диагностично-терапевтични манипулации - абокати, катетри и др.

Факторите за развитие на инфекция включват:

• наличие на бактериална флора
• естество на бактериите
• количество и вирулентност
• локализация и естество на първичното инфектирано място
• състояние на имунната система на пациента

Наличие на микроорганизми в раната не означава инфекция, т.е. има разлика между бактериално замърсена и инфектирана рана. При инфектирана рана микроорганизмите се разпространяват в дълбочина на раната, в жизненоспособни тъкани, по кръвоносни и лимфни пътища. Инфекция настъпва, когато равновесието между микроорганизмите и макроорганизма се измести към патогените и се проявява със симптомите на възпаление.

Естеството на бактериите до голяма степен определя характера на инфекцията. Съществуват различия между инфекциите, причинени от Грам-отрицателни и Грам-положителни микроорганизми, анаероби и аероби - характер на протичане, морфология на промените и др.

Вирулентността обуславя инвазивността на микроорганизмите. Вирулентността представлява съвкупност от: агресивност, интензивност на размножаване, токсини.

Инкубационният период представлява времето между попадане на патогените в тялото на пациента и клиничната проява на инфекцията. Инфекциите в резултат на недостатъчна стерилност при неуточнена хирургична или терапевтична процедура нямат определен инкубационен период (между 6 часа и 10 дни). Инкубационният период зависи от: вирулентността и инвазивността на патогените, резистентността на организма и характера на първичното инфектирано място (раната).

Имунната система на пациента има важна роля при развитие на инфекцията. Тя действа чрез сложен комплекс от хуморални и клетъчни механизми, като неутрализира, инактивира, унищожава и отстранява бактерии и чужди тела. С по-слаба устойчивост към инфекции са:

• децата и хора в напреднала възраст
• хора с наличие на преумора, недохранване, хипервитаминоза, анемия, нарушена перфузия на тъканите
• хора със заболявания като захарен диабет, чернодробна цироза, злокачествени заболявания, хемофилия, хронична бъбречна недостатъчност, СПИН и др.
• хора, приемащи лекарства като например имуносупресори, цитостатици, кортикостероиди и др.

Възпалението представлява защитно-приспособителна реакция в резултат на възникване на инфекция и се характеризира с три етапа:

• Алтерация - разрушаване на клетъчни структури.

Отделените от клетките протеолитични ензими усилват процесите на разрушаване, което води до образуване на кухини, изпълнени с гной, или до обща възпалителна реакция на организма при преодоляване на имунната му защита. В клетките се засягат важни структури (лизозоми, митохондрии и др.), развиват се дистрофични и некротични процеси, водещи до загиването им. Разрушените клетки отделят биологично активни вещества - ендогенни медиатори, които увеличават съдовата пропускливост и благоприятстват излизането на формени елементи, антитела и др.

• Ексудация - излизане на течност.

През този етап настъпва разрушаване на съдовете, забавен кръвоток, увеличаване на съдовата пропускливост, миграция на формени елементи.

• Пролицерация - образуване на клетки.

През този етап протича процес на създаване и развитие на нови клетки, основно от костния мозък и съдовата стена на капилярите. Изгражда се гранулационна тъкан.

Едно от най-тежките усложнения на недостатъчна стерилност при неуточнена хирургична или терапевтична процедура е развитието на сепсис. Той представлява попадане на голямо количество патогени в кръвния поток с усиленото им размножаване в капилярите и непрестанно отделяне не токсини или отлагане по кръвен път в различни органи на множество гнойни огнища, поддържащи текуща токсемия и бактериемия. Бактериемията представлява наличие на бактерии в кръвта без характерни клинични симптоми (преходно явление например при екстракция на зъб, тонзилектомия и др.).

Сепсисът е вторично заболяване, при което настъпва остро нарушение на хуморалните и клетъчни бариери. Рисковите фактори за поява на сепсис включват:

• възраст
• пациенти с хронични заболявания - диабет, анемия, рак, СПИН и др.
• травми, хиповитаминоза, хиповолемия
• неправилно лечение с антибиотици
• понижена имунна защита на организма

Според първичното огнище сепсисът бива:

• кожен
• отогенен
• умбикален
• очен
• урологичен
• генитален
• пулмонален
• тонзилогенен
• одонтогенне
• ангиогенен
• смесен

Сепсисът протича в три фази:

• Фаза на компенсиране - характеризира се с мобилизация на локалните и общи реакции и разгърната клинична картина на сепсиса
• Фаза на декомпенсиране - промени във водно-електролитния баланс, промени в КАС, инактивиране на имунната система
• Фаза на възстановяване - корекция на промените във функцията на органите

Характерен за сепсиса е големият полиморфизъм, както по отношение на клиничните прояви, така и за клиничната му еволюция. Проявите на клиничната картина на сепсиса в резултат на недостатъчна стерилност при неуточнена хирургична или терапевтична процедура могат да включват:

• повишена температура
• увредено общо състояние с прогресираща интоксикация
• лимфонодулопатия
• хепато- и спленомегалия
• кожни промени
• респираторен дистрес
• белодробен тромбоемболизъм
• енцефалопатия
• полиорганна недостатъчност
• септичен шок

Диагностичнолабораторните критерии за сепсис са: анемия, левкоцитоза, екстремно олевяване с лимфопения, ускорена СУЕ, силно повишен фибриноген, тромбопения, повишен С-реактивен протеин, позитивни хемокултура, миелокултура и др.

Лечението се провежда чрез интравенозна терапия от комбинация от антибиотици с най-висока плазмена концентрация или по данни от антибиограмата, имунопрепарати, патогенетична и симптоматична терапия. Прогнозата за изхода от сепсис зависи от вида на сепсиса, възрастта на пациента, наличие на хронични заболявания, етиологичен причинител.