При друга терапевтична или хирургична процедура МКБ Y62.8

Отравяне на кръвта е неспецифичен термин, използван главно от немедицински лица, които описват, в най-широк смисъл, всяко неблагоприятно медицинско състояние поради наличието на токсични агенти в кръвта.

Отравяне на кръвта е немедицински термин, който обикновено се отнася до медицинско състояние, известно като сепсис. Признаците и симптомите на инфекция трябва да отговарят най-малко два критерия на синдрома на системния възпалителен отговор. При недостатъчна стерилност при друга терапевтична или хирургична процедура сепсисът се дължи най-често на бактериална инфекция.

Сепсис е потенциално опасно, застрашаващо живота заболяване, възникнало в резултат на инфекция (обикновено причинена от, но не само бактерии), чиито признаци и симптоми изпълняват най-малко два от следните критерии за синдром на системен възпалителен отговор:

• повишена сърдечна честота (тахикардия) > 90 удара/минута в покой
• телесна температура > 38ºС или < 36ºС
• учестена дихателна честота > 20 вдишвания/минута или понижено PaCO2 (парциално налягане на въглеродния диоксид в артериалната кръв)
• анормален брой левкоцити - >12 000 клетки/µL или < 4000 клетки/µL

Термините, които се използват като синоними на сепсис, са бактериемия, септицемия, и отравяне на кръвта. Въпреки това бактериемия означава наличието на бактерии в кръвта, което може да е без някой от по-горе изброените критерии и не трябва да се греши със сепсис.

Пациентите в напреднала или млада възраст могат да покажат други ранни признаци и симптоми на сепсис понякога преди поява на критериите за синдрома на системния възпалителен отговор.

Първите явни симптоми при пациентите в напреднала възраст са често объркване, придружено от слабост, повишена температура, вероятно учестено дишане и тъмен вид на кожата.

Най-често срещаните симптоми при педиатрични пациенти (бебета, малки деца и деца) са висока температура и намалено отделяне на урина. При тях могат да се наблюдават симптоми на летаргия и нарушено психическо състояние.

Неонатален сепсис се подозира при новородени до 28 дни, ако температурата на ректума е 38ºС или по-висока. Други характеристики на неонаталния сепсис включват: повишена температура при майката по време на раждането, мътна или воняща околоплодна течност, анормални жизнени показатели, гърчове и повръщане.

Някои автори считат червените линии или червените петна по кожата за признаци на сепсис. Въпреки това тези ивици се дължат на промени от локално възпаление или в локалните кръвоносни съдове и/или в лимфните съдове (лимфангит). Червените ивици или петна са тревожен признак, тъй като те обикновено показват разпространение на инфекция, която може да доведе до сепсис.

По-голямата част от случаите на сепсис се дължат на бактериални инфекции, някои са причинени от гъбични инфекции и много малко са поради други причини за инфекция или агенти, които могат да предизвикат синдром на системния възпалителен отговор.

Прониквайки в тялото, патогените се разпространяват чрез кръвния поток. Този начин на транспорт им позволява да се разпространят в почти всички системи и органи. Критериите на синдрома на системния възпалителен отговор са резултат от опитите на организма да противодейства на щетите, нанесени от патогените, пренасяни по кръвен път и попаднали в организма в резултат на недостатъчна стерилност при друга терапевтична или хирургична процедура.

По-често срещаните бактериални причинители на септичното състояния са Грам-отрицателни бактерии (например P. aeruginosa, E. coli, E. corrodens и Haemophilus influenzae при новородени), S. aureus, видове Streptococcus и Enterococcus. Видове Candida също предизвикват сепсис. Като цял човек със сепсис може да бъде заразен, така че предпазни мерки като измиване на ръцете, стерилни ръкавици, маски и облекло трябва да се използват в зависимост от инфекциозния източник на пациента.

Окончателната диагноза се поставя при положителна кръвна култура за инфекциозен агент и наличие на най-малко два от критериите за синдрома на системния възпалителен отговор. Сепсисът се лекува с интравенозни антибиотици и терапия. Той може бързо да причини увреждане на органите и смърт, затова терапията не трябва да се отлага. Статистиката показва по-високо от 7% увеличение на смъртността на час, ако антибиотици са забавени при тежък сепсис. Повечето случаи на сепсис се лекуват в интензивно отделение.

Прогнозата на пациенти със сепсис зависи от тежестта или етапа на сепсиса, както и общия здравен статус на пациента. Например пациенти със сепсис и без текущи знаци на органна недостатъчност по време на диагнозата имат около 15-30 % риск за смърт. Пациенти с тежък сепсис или септичен шок имат смъртност около 40-60 %. Като цяло пациентите в напреднала възраст имат най-лоша прогноза и най-голям процент на смъртност. Новородените и педиатрични пациенти със сепсис имат около 9% -36% смъртност.

Съществуват множество усложнения, които могат да възникнат при сепсис. Усложненията са свързани с вида на първоначалната инфекция (например в белодробна инфекция със сепсис за потенциално усложнение може да бъде необходимо подпомагане на дишането) и тежестта на сепсиса (например септичен шок, свързан с инфекция на крайник, който може да изисква ампутация на крайник).

Следователно при всеки пациент има потенциал за поява на усложнения, свързани с източника на сепсиса. По принцип усложненията се дължат на органна дисфункция, увреждане или загуба. Смъртта обикновено е причинена от полиорганна дисфункция (чернодробна, бъбречна и/или белодробна недостатъчност).

Рисковите фактори за развитие на сепсис, например при недостатъчна стерилност при друга терапевтична или хирургична процедура, могат да бъдат редуцирани чрез много методи. Най-важният начин за намаляване на вероятността за болничен сепсис е първо да се предотвратят инфекции чрез спазване на добра хигиена и стерилност в болниците. При поява на инфекция незабавното й лечение, преди разпространението й в кръвта, е в състояние да предотврати сепсиса. Това е особено важно при пациенти, които са с по-висок риск от инфекция, като например тези, които са с компрометирана имунна система, пациенти с рак, с диабет или пациенти в напреднала възраст.