Други диуретици МКБ Y54.5

Към групата други диуретици се включват манитол и амилорид.

Манитолът представлява осмотичен диуретик. След филтриране в гломерулите не се реабсорбира в бъбречните тубули, поради което създава високо осмотично налягане и предизвиква екскреция на изоосмотичен еквивалент вода, бедна на соли. Манитолът увеличава бъбречния кръвоток с 30%. Не преодолява тъканните бариери, не прониква в очната ябълка и по осмотичен механизъм понижава офталмотонуса. След орално приложение манитолът не се резорбира и действа лаксативно. При интравенозно приложение не се метаболизира. Включва се в комплексната терапия на мозъчния оток, острите отравяния, началните форми на остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност и глаукома. Профилактично се използва за предотвратяване развитието на исхемия на бъбреците, свързана с анурия, при големи хирургични операции с изкуствено кръвообращение, хеморагии, травматичен и постоперативен шок. Във високи дози манитолът извлича вътреклетъчната течност и увеличава обема на циркулиращата кръв.

По-честите странични ефекти при употреба на манитол включват:

• гадене
• повръщане
• болки в гърдите
• често уриниране
• повишена температура
• главоболие
• хрема
• кожни обриви
• замаяност
• замъглено виждане
• болезнено уриниране
• подуване на ръцете или краката
• тревожност
• изпотяване
• затруднено дишане

Амилоридът, който спада към групата на други диуретици, представлява калий-съхраняващ диуретик. Притежава натриуретичен и антихипертензивен ефект. Повишава екскрецията на натриеви йони, а тази на калиеви йони и урея намалява. Амилорид обикновено започва да действа в рамките на 2 часа след перорален прием. Той не се метаболизира в черния дроб, но се отделя непроменен чрез бъбреците. Показан е при отоци от различен произход, артериална хипертония, профилактика на рецидивираща нефролитиаза (камъни в бъбреците).

По-чести нежеланите лекарствени реакции на амилорида са:

• коремна болка
• затруднено дишане
• гадене
• повръщане
• нервност
• изтръпване или мравучкане по ръцете, краката или устните
• задух
• слабост или тежест в краката
• виене на свят
• замъглено виждане
• сънливост
• треска
• необичайна умора или слабост

По-редки са:

• парене при уриниране
• запек
• потъмняване на урината
• сърбеж
• кървави или черни изпражнения
• студена пот
• загуба на зрението