Други диуретици

от 16 март 2015г., обновено на 08 дек 2022г.

Към групата други диуретици се включват манитол и амилорид.

Манитолът представлява осмотичен диуретик. След филтриране в гломерулите не се реабсорбира в бъбречните тубули, поради което създава високо осмотично налягане и предизвиква екскреция на изоосмотичен еквивалент вода, бедна на соли. Манитолът увеличава бъбречния кръвоток с 30%. Не преодолява тъканните бариери, не прониква в очната ябълка и по осмотичен механизъм понижава офталмотонуса. След орално приложение манитолът не се резорбира и действа лаксативно. При интравенозно приложение не се метаболизира. Включва се в комплексната терапия на мозъчния оток, острите отравяния, началните форми на остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност и глаукома. Профилактично се използва за предотвратяване развитието на исхемия на бъбреците, свързана с анурия, при големи хирургични операции с изкуствено кръвообращение, хеморагии, травматичен и постоперативен шок. Във високи дози манитолът извлича вътреклетъчната течност и увеличава обема на циркулиращата кръв.

По-честите странични ефекти при употреба на манитол включват:

гадене
повръщане
болки в гърдите
често уриниране
повишена температура
главоболие
хрема
кожни обриви
замаяност
замъглено виждане
болезнено уриниране
подуване на ръцете или краката
тревожност
изпотяване
затруднено дишане

Амилоридът, който спада към групата на други диуретици, представлява калий-съхраняващ диуретик. Притежава натриуретичен и антихипертензивен ефект. Повишава екскрецията на натриеви йони, а тази на калиеви йони и урея намалява. Амилорид обикновено започва да действа в рамките на 2 часа след перорален прием. Той не се метаболизира в черния дроб, но се отделя непроменен чрез бъбреците. Показан е при отоци от различен произход, артериална хипертония, профилактика на рецидивираща нефролитиаза (камъни в бъбреците).

По-чести нежеланите лекарствени реакции на амилорида са: