Коронароразширяващи средства, некласифицирани другаде МКБ Y52.3

Коронароразширяващите средства се прилагат при исхемична болест на сърцето. Самото заболяване представлява различно по степен увреждане на сърдечната функция, дължащо се на несъответствие между потребността и снабдяването на миокарда с кислород. Основната цел на лечението с коронароразширяващите средства е да се намали честотата и тежестта на стенокардната симптоматика и риска от усложнения.

Основните коронароразширяващи средства, некласифицирани другаде са:

1. Донори на азотен оксид (органични нитрати и сиднонимини)
2. Бета-блокери
3. Калциеви антагонисти
4. Селективни If-инхибитори
5. Метаболотропни кардиопротектори

Органичните нитрати, с представители глицерилтринитрат и изосорбид динитрат, имат висока липидоразтворимост и лесно дифундират в съдовите миоцити, като предизвикват гладкомускулна релаксация. Органичните нитрати предизвикват освобождаване на азотен оксид с последваща вазодилатация. Разширяват предимно венозните съдове като намаляват преднатоваварването на сърцето. Също така намаляват камерното пълнене и налягането върху камерните стени, вследствие на което понижават кислородната консумация на миокарда. Органичните нитрати са подходящи при по-напреднали стадии на исхемична болест на сърцето и при неефективност на бета-блокерите.

Нежеланите лекарствени реакции на органичните нитрати са:

• хипотония
• главоболие
• световъртеж
• рефлекторна тахикардия
• световъртеж
• сърцебиене
• повръщане

Глицерилтринитратът (Deponit, Nytroglycerin, Perlinganit) има слаба орална бионаличност поради бърз чернодробен метаболизъм. Той не се свързва с плазмените протеини. Прилага се при остра стенокардна болка, при инфаркт на миокарда, но с нормално кръвно налягане, тъй като понижават кръвното налягане, при колики. При стенокарден пристъп сублингвално се приема 0,5 mg. Перлинганитът се въвежда венозно не по-дълго от 24 часа при тежки форми на стенокардия, при остър миокарден инфаркт, левостранна сърдечна недостатъчност, белодробен оток, хипертонични кризи.

Съществуват и пластири напоени с нитроглицерин, които се залепват по кожата предимно в прекордиалната област. Освободеният бавно нитроглицерин се резорбира и попада бавно в кръвта, това се осъществява за профилактика на стенокардни пристъпи.

По-честите странични реакции на глицерилтринитрата са:

• шум в ушите
• главоболие
• хипотензия
• метхемоглобинемия
• алергични реакции
• гадене
• повръщане

Изосорбид динитрат се метаболизира в черния дроб. При сублингвално приложение ефектът му се проявява след 2-3 минути и продължава 45-60 минути. Антистенокардният ефект на таблетките за перорално приложение се проявява след 30 минути.

Нежеланите лекарствени реакции на изосорбид динитрата са:

• сърцебиене
• световъртеж
• главоболие
• гадене
• алергични реакции
• зачервяване в областта на лицето
• повръщане

Повече информация за бета-блокерите може да видите тук:

• Бета-блокери

Повече информация за калциевите антагонисти можете да прочетете тук:

• БЛОКЕРИ НА КАЛЦИЕВИТЕ КАНАЛИ

Ивабрадин е представител на нов клас коронароразширяващите средства така наречените селективни блокери на If-канали на синусовия възел, които са основен регулатор на сърдечната честота. Крайният им ефект е намаляване на сърдечната честота с последващо намаление на нуждата на миокарда от кислород. Ивабрадин се прилага за лечение на стабилна стенокардия, както и в комбинация с бета-блокери. 

Страничните ефекти на ивабрадина са:

• зрителни нарушения
• сърцебиене
• задух
• главоболие
• гадене
• повръщане
• диария
• замаяност

Представител на метаболотропните кардиопротектори е триметазидин. Той блокира бета-оксидацията на мастните киселини в кардиомиоцитите и пренасочва метаболизма към използването на глюкоза като източник на енергия. Показан е при исхемична болест на сърцето.

Главните нежелани реакции на триметазидин са:

• коремна болка
• диария
• гадене
• повръщане
• обрив
• сърбеж