Сукцинимиди МКБ Y46.0

Сукцинимидите са антиепилептични средства. Целта на лечението с антиконвулсивните средства е да се намали честотата и интензивността на гърчовете, без да се повлияе на интелектуалната или моторната активност на пациента. При възможност е препоръчителна монотерапията.

Антиепилептичните лекарства се характеризират с нисък терапевтичен индекс. Изключително важно е мониторирането на плазмените им концентрации, както за осигуряване на оптимален контрол върху заболяването, така и за избягване на нежеланите лекарствени ефекти. Спирането или замяната на едно антиепилептично средство с друго трябва да става постепенно. По време на антиепилептичната терапия, както 6-12 месеца след спирането й, се препоръчва пациентите да не шофират.

Представител на сукцинимидите е Ethosuximide (Suxilep).

Етосуксимидът потиска навлизането на калциевите йони през калциевите канали. Потиска натриево-калиевата помпа и GABA-трансаминазата. Резорбира се много добре при орално приложение. Максималната плазмена концентрация се създава след 3-7 часа. Разпределя се еднообразно в тъканите, без да преминава в мастната тъкан. Не се свързва с плазмените протеини. Напълно се метаболизира в черния дроб до неактивни продукти.

Етосуксимидът е високо ефективен в лечението на абсансите и е препарат на пръв избор за тази форма на епилепсия.

Най-честите нежелани лекарствени реакции, предизвикани от приема на етосуксимид, представител на антиконвулсантите сукцинимиди, са стомашно-чревните оплаквания - като болки, безапетитие, гадене и повръщане. Те могат да бъдат избегнати, ако лечението се започне с по-ниска доза и постепенно се повишава до постигане на добър контрол върху заболяването.

Възможни са също сънливост, лесна уморяемост, главоболие, замаяност и еуфория. Изключително редки са реакциите от алергично естество като кожни обриви, повишен брой еозинофили (вид бели кръвни клетки), намаляване на тромбоцитите и белите кръвни клетки, и въобще потискане функцията на костния мозък с изразена панцитопения (липсват кръвни елементи от трите кръвни реда на костния мозък в периферната кръв).

Страничните ефекти поради прием на етосуксимид, засягащи централната нервна система, включват:

• сънливост или безсъние
• умствено объркване
• главоболие
• атаксия
• затруднения с концентрацията
• безпокойство
• раздразнителност
• хиперактивност
• еуфория
• рядко - параноидна психоза, повишено либидо, обостряне на депресията
• мисли за извършване на самоубийство - да се потърси медицинска помощ, ако се появят суицидни мисли

Гастроинтестиналните странични ефекти при терапия с етосуксимид могат да се проявят с:

• диспепсия
• повръщане
• гадене
• крампи
• запек
• диария
• кървави или черни изпражнения
• болка в стомаха
• загуба на апетит
• загуба на тегло
• хиперплазия на венците
• подуване на езика

Урогениталните нежелани реакции вследствие на лечение с етосуксимид могат да бъдат:

• нефротичен синдром
• микроскопична хематурия
• вагинално кървене

Следните хемопоетични странични ефекти при терапия с етосуксимид могат да възникнат с или без загуба на костен мозък:

• панцитопения
• агранулоцитоза
• левкопения
• еозинофилия

Дерматологичните нежелани реакции в резултат на прием на етосуксимид могат да включват:

• сърбящи еритематозни обриви
• синдром на Stevens-Johnson
• хирзутизъм
• уртикария или обриви

Други системни странични ефекти поради терапия с етосуксимид, представител на антиконвулсивните средства сукцинимиди, се проявяват с:

• повишена температура със или без втрисане
• генерализирано чувство на умора или слабост
• генерализирано чувство на дискомфорт
• ставни или мускулни болки
• проблеми с дишането
• промени в зрението
• пожълтяване на очите или кожата