Нападение с прилагане на други уточнени химични и отровни вещества МКБ X89

Калиевият хлорат (бертолетова сол) представлява безцветен или бял прах с неприятен вкус и без миризма. Прилага се в пиротехниката, за производството на кибрит, в стъкларската промишленост и металургията. В големи дози предизвиква хемолиза, при по-малки - трансформация на хемоглобина в метхемоглобин.

Клиничната картина на отравяне с калиев хлорат в резултат на нападение с прилагане на други уточнени химични и отровни вещества освен с метхемоглобинемия се характеризира с хемолитичен, анемичен и ренален синдром.

При умерени дози се наблюдават повръщане, болки в корема, диария, отпадналост, втрисане. По лицето и крайниците се наблюдава цианоза с кафеникав оттенък. От задълбочаващата се хипоксия се развиват задух и тахикардия. При тежки случаи бързо настъпва анурия.

Стрихнинът е алкалоид, който се извлича от растението Strychnos nux vomica. Пътят на проникване в организма е орално или парентерално. Оказва избирателен токсичен ефект върху гръбначния мозък, като повишава многократно скоростта на провеждане на възбуждането в междуневронните синапси и парализира задържащите интерневрони. Фиксира се и се натрупва в черния дроб. Екскретира се с урината.

Подобен ефект имат бруцинът, пикротоксинът, камфорът, еуфилинът, кофеинът, кардиазолът, кораминът, хексетонът и др. Децата са по-чувствителни от възрастните.

Клиниката се характеризира основно от тетанични гърчове, които са с пристъпен характер на интервал от 2-3 минути и имат еднакво времетраене, като продължават около 1 минута. Гърчовете са предимно в големите екстензорни мускулни групи, като пристъпът започва от дъвкателната мускулатура - с тризмус и risus sardonicus, с последващо генерализиране до опистотонус и екстензионна ригидност на крайниците, контрактура на мускулите на гръдния кош и диафрагмата, в резултат на което се затруднява дишането.

Съзнанието не се губи. Появява се фебрилитет. Леталният изход е следствие от парализа на дишането и колапс.

Амфетамините тонизират централната нервна система и психиката. Претърпяват биотрансформация в черния дроб - чрез хидроксилиране и конюгация на бензоловото ядро, аминопропиловата им група се дезаминира, образувайки кетони и третичен алкохол, който се окислява до бензоена киселина. Под тяхно влияние се освобождава обилно количество норадреналин, който възбужда нервната система и предизвиква токсичен ефект.

Отравянето с амфетамини протича с болки в корема, жажда, повръщане, епилептоидни и клонично-тонични гърчове. Смърт настъпва след около 1-2 часа от началото на клиничната картина. Смъртната доза не е уточнена, тя е индивидуална.

Етиленгликолът представлява сиропоподобна, сладка на вкус без миризма течност. Използва се за приготвяне на антифриз. Отравянията с етилен гликол могат да бъдат както нещастни случаи, така и самоубийство или убийство.

В първите часове след поглъщането се проявява наркотикоподобне ефект. След около 1-2 часа етиленгликолът започва да се метаболизира в гликоголов алдехид - гликолова и след това в оксалова киселина. Оксаловата киселина образува вътреклетъчен калциев оксалат. Характерно за етиленгликола е неговата силна хидрофилност и попадайки вътреклетъчно, предизвиква хидропична дистрофия, клетките са балонирани.

Отравянето с етиленгликол в резултат на нападение с прилагане на други уточнени химични и отровни вещества може да се раздели на три периода: латентен, период с мозъчни явления и период на бъбречно-чернодробни поражения.

Латентният период е с продължителност 4-12 часа. Периодът с мозъчни проявления трае около 2-3 денонощия и се характеризира със силно неразположение, главоболие, тежест, повръщане, болки в корема.

Периодът на бъбречно-чернодробни поражения се проявява няколко дни след затихване на мозъчните явления. През този период преобладават симптомите, свързани с действието на продуктите от окислението на етиленгликола (главно на оксаловата киселина). Смъртта настъпва на 12-14-тия ден след поглъщане на отровата в резултат на чернодробна или бъбречна недостатъчност.

Берилият се използва широко в ядрената техника, електрониката, за рентгенови тръби, луминофор е за флуоресциращи, неонови и редиолампи. Преминава в организма по дихателен път. Кумулира в паренхимните органи.

Острите отравяния се предизвикват от силно токсичното съединение берилиев флуорид. След скрит период от няколко часа се появяват втрисане, температура до 40 градуса, тежест в гърдите, отпадналост с последващо обилно изпотяване и нормализиране на температурата. За 2-18 дни липсват оплаквания (безсимптомен период), след което настъпват изразени прояви от дихателната система - силна кашлица, експекторация, гнойни, понякога кървави храчки, учестено дишане, фебрилитет, влажни хрипове, двустранно в основата.

Рентгенологично се откриват дребни петнисти сенки, бронхит. Установяват се ларингит, епистаксис, понякога еозинофилия, дерматити (папуло-везикуларни) и др.

Хроничното отравяне се характеризира със задух, болки в гърдите, кашлица с експекторация и обща отпадналост, бърза загуба на телесна маса, учестено дишане, цианоза, наличие на суха и влажни хрипове в основата на дробовете, артериална хипоксемия, белодробно сърце, увеличени черен дроб и слезка, полиглобулинемия, хипергамаглобулинемия, субфебрилитет.

Торовете представляват органични или неорганични материали от естествен или синтетичен произход, които се добавят към почвата с цел повече растителни хранителни вещества, които са от съществено значение за растежа на растенията. Торовете могат да бъдат в различни форми, като най-типичната е прахообразната или гранулираната форма. Следващата най-често срещана форма е течност, чиито предимства са незабавен ефект и широк обхват.

Неорганичните торове обикновено са съединения на нитрати и нитрити, фосфорна киселина, калиев хлорид. Растителните торове могат да причинят отравяне вследствие на вдишване или поглъщане. Допирът до кожата може да предизвика дразнене на кожата. Съставките, които причиняват отравяне, са нитратите.

Клиничната картина на интоксикацията с прилагане на средства за подхранване на растения и торове вследствие на нападение с прилагане на други уточнени химични и отровни вещества се изразява с: изгаряния, сърбеж, парене или зачервяване по кожата (при контакт с нея); изгаряне на гърлото, носа и очите; виене на свят; припадък; ниско кръвно налягане; гърчове; недостиг на въздух; зачервяване на кожата; болки в корема; стомашно неразположение; цианоза.

Прочетете още информация:

• Случайно отравяне и въздействие на органични разтворители, халогенсъдържащи въглеводород и техните пари мкб X46
• Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X49
• Умишлено самоотравяне и въздействие на органични разтворители и халогенсъдържащи въглеводороди и техните пари мкб X66
• Умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X69