Нападение с прилагане на газове и парообразни вещества МКБ X88
Сероводородът е газ със силна миризма на развалени яйца, по-тежък от въздуха. Образува се при гниене на органични материи, в шахти, при взривове, в захарни заводи, при производство на изкуствена коприна, производство на асфалт, в нефтопреработвателната промишленост и др.
Газът прониква през дихателната система, но се резорбира и през кожата и лигавиците. Излъчва се с издишания въздух и бъбреците, като от дъха се долавя миризмата на развалени яйца. Сероводородът блокира желязото на цитохромоксидазите, като във високи концентрации има директен токсичен ефект върху центъра на дишането.
При много високи концентрации смъртта настъпва фудроаянтно. Отравянето може да протече в тежка форма, проявена с халюцинации, гърчове, белодробен оток и кома.
При среднотежките форми има главоболие, световъртеж, неустойчива походка, гадене, повръщане, колики и диария. Бързо се развиват бронхиолит, бронхопневмония, белодробен оток, токсичен миокардит и колапс.
При леките форми има дразнене на очите, носа, сълзотечение, светобоязън, блефароспазъм, болки зад гръдната кост.
Въглеродният двуокис е газ без цвят и миризма, нормална съставка на атмосферния въздух, като е по-тежък от него. Образува се при разпадането на въглената киселина, при ферментационни процеси, във водохранилища на варовита вода, в зърнохранилища. Образува се в голямо количество при пожари и засилва токсичния ефект на въглеродния окис.
При концентрация 8 % предизвиква болестни ефекти, а при 20 % - смърт. При високи концентрации на въглероден двуокис в резултат на нападение с прилагане на газове и парообразни вещества може мигновено да потисне дишането.
При по-ниски концентрации учестява дишането, то става неравномерно, проявяват се главоболие, атаксия, мускулна слабост, особено в долните крайници. Може да окаже директен токсичен ефект върху миокарда с внезапно спиране на сърцето.
Флуорът е бледожълт газ със силно дразнещ специфичен мирис, силен окислител. Добре разтворим във вода, той мигновено я разлага с отделяне на флуороводород и образуване на флуороводородна киселина, която е силно корозивна. Парите му са по-тежки от въздуха.
В организма прониква по инхалационен, перорален път (има голяма разтворимост в солна киселина) и през неувредена кожа. Резорбцията при вдишване е пълна и бърза още в горните дихателни пътища. В храносмилателната система попадат най-често флуорсъдържащи прахове. Върху кожата предизвиква химични изгаряния до коагулация и некрози.
Силно смущава калциевата обмяна. Основно се натрупва в костите като калциев флуорит, жлезите с вътрешна секреция и зъбите. Екскретира се основно чрез урината, с фекалните маси, потта, с отпадните епителни клетки, нокти, коси. Оказва инхибиращо действие върху ензимните системи, причинява алкално-киселининен дисбаланс, нарушава обмяната на калций, магнезий, фосфор и желязо.
Клиничната картина на острото отравяне с флуор се характеризира с хиперемия, некрози и язви по лигавицата на носа до перфорация на хрущялната носна преграда, остри фарингити, ларингити, бронхити, бронхиолити, емфизем и токсичен белодробен оток. Флуорът може непосредствено да въздейства на дихателния център. Наблюдава се и токсичен хепатит.
Хроничното отравяне се изявява с: атрофичен ринит - кръвотечение от носа, хрема, язви по лигавицата, хроничен ларингит, бронхит, астма, пневмосклероза, нарушения на зъбния емайл и жълтеникава пигментация на зъбите, тежест в сърдечната област, брадикардия, хипотония, миокардиодистрофия, токсичен хепатит, хипохромна анемия, забавено кръвосъсирване. Установяват се промени в централната и вегетативната нервна система.
Амонякът е безцветен газ с характерна остра миризма. Бързо се резорбира от организма, попадайки в него предимно по инхалационен път. Една част се неутрализира в белите дробове от присъстващия там въглероден двуокис. Друга част се резорбира непроменена и циркулира в кръвотока.
Амонякът се свързва с киселинните аниони под формата на соли, като образува урея. Излъчва се от организма с издишания въздух и урината като урея. Амонякът има локално дразнещо и общорезорбтивно действие.
Наблюдават се три степени на остро отравяне с амоняк вследствие на нападение с прилагане на газове и парообразни вещества.
Леката степен се характеризира с дразнене на лигавицата на очите и гърлото, дразнене.
При средната степен освен изброените по-горе симптоми се появява загуба на гласа, болки в гърдите, обща слабост, изпотяване, главоболие. Развиват се оток и изгаряния на дихателните пътища - оток на ларинкса, бронхит, оток на белия дроб.
Тежката степен се развива при високи концентрации на амоняк, като за 5-10 минути може да причини изгаряния на корнеята с пробив и ослепяване. Описани и случаи на моментна смърт със задух, конвулсии и загуба на съзнанието.
Контактът на течен амоняк с кожата причинява изгаряния от втора степен.
Хлорът представлява газ с жълтозелен цвят и остра дразнеща миризма. Разтваря се лесно във въздуха. Постъпва в организма основно по инхалационен път. При контакт на токсичния газ с течността по лигавицата на дихателните пътища хлорът образува хлорна или хлориста киселина, която предизвиква иритативни и корозивни наранявания на лигавиците и алвеолите.
Острото отравяне с хлор може да се прояви в три степени.
При леката степен няколко минути след вдишването на хлор се появяват симптоми на лек ларинготрахеит - дразнеща кашлица, дрезгав глас, парена на гърлото, запазено общо състояние. Проявите преминават след 1-2 дни.
Тежката степен се проявява с признаци на остър трахеобронхит, остро нарушаване на дишането - затруднено дишане, болки зад гръдната кост, отхрачване на зелено оцветени храчки, поява на диспнея, повишена температура, данни за постепенно настъпваща токсична бронхопневмония.
Много тежката степен се характеризира с явления на тежък бронхиолит и множествена двустранна бронхопневмония, с остра дихателна недостатъчност. Общото състояние на болния е много тежко, с цианоза по устните и крайниците, тежка диспнея, мъчителна кашлица с тежка метаболитна ацидоза, висока температура.
Въглеродният оксид е газ, който се състои от един въглероден атом, свързан с един кислороден атом. Тъй като това е безцветен, без мирис и вкус, практически е невъзможно да се открие с нормални сетива. Въглеродният оксид е най-често срещаната причина за отравяне, свързано с увреждания и смърт.
Когато белите дробове вдишат въглероден окис, той започва да се свързва с хемоглобина в кръвния поток, като по този начин възпрепятства свързването на кислорода с хемоглобина и транспортирането му до клетките. Това води до състояние, известно като хипоксия: тъканите и мускулите са повредени и в крайна сметка настъпва смърт.
Една от причините, поради които отравянето с въглероден окис е толкова опасно, е, че интоксикационните признаци са много подобни на симптомите на други заболявания и състояния.
Симптоматиката на остро отравяне с въглероден окис при нападение с прилагане на газове и парообразни вещества включва: главоболие, замаяност, световъртеж, затруднено ходене, загуба на координация, гадене, повръщане, грипоподобни симптоми, болки в гърдите, недостиг на въздух, объркване, депресия, възбуда, раздразнителност, загуба на памет, нарушен мисловен процес, халюцинации, припадък, гърчове. Смъртните нива на въглероден окис може да се достигнат в рамките на десет минути в зависимост от големината на помещението и източника на токсичния газ.
Прочетете още информация:
Коментари към Нападение с прилагане на газове и парообразни вещества МКБ X88