Удар, тласкане, ритане, изкълчване, ухапване или одраскване от друго лице МКБ W50

При удар, тласкане, ритане, изкълчване, ухапване или одраскване от друго лице пострадалият може да получи разнообразни леки или по-сериозни наранявания. Тежестта на уврежданията в резултат на удар, тласкане, ритане, изкълчване, ухапване или одраскване от друго лице се определя от условията и механизмите, при които е станал инцидента; здравословното състояние на пострадалия; областта, която е засегната от нараняването и др.

Потенциалните наранявания при удар, тласкане, ритане или изкълчване включват: охлузвания и кръвонасядания; рани; навяхвания, фрактури или изкълчвания на костната система; увреждания на ставни връзки; нараняване на гръбначния стълб; нараняване на меките тъкани; мозъчно сътресение; травма на главата и др. Одраскването обикновено причинява леки безобидни наранявания, но трябва да се има предвид риска от инфекция.

Ухапването от човек представлява нараняване, което е умишлено или случайно причинено при влизане в контакт със зъбите. Възможни са и случаи на самонараняващи ухапвания например при автоагресия, някои генетични заболявания като синдром Леш-Нихан. Човешките ухапвания могат да бъдат както сериозни, така и относителни безвредни.

Ухапването от човек има по-висок процент усложнения и инфекции отколкото ухапването от животно. Повечето ухапвания се случват на пръстите и ръката, а около 10-20 % от раните са "любовни захапвания" на гърдите и гениталиите.

Инфектираните рани от ухапвания най-често са полимикробни. Слюнката съдържа около 100 милиона микроорганизми на милилитър от около 190 различни видове. Грам отрицателният факултативен анаеробен микроорганизъм Eikenella corrodens е добре познат като причинител на хронична инфекция и образуване на абсцес след проникваща рана на ръката.

Често изолирани патогени от устната флора, с които може да се зарази раната, са видове Corynebacterium, Staphylococcus, Streptococcus (Streptococcus viridans, S. pyogenes, S. aureus), анаероби (видове Bacteroides и Peptostreptococcus). S. aureus е изолиран в около 30 % от инфектираните рани от човешко ухапване и се свързва с някои от най-тежките инфекции, а оттам и най-висок процент усложнения.

Хепатит В и С могат да се предават на човек чрез ухапване от друг човек. Човешките ухапвания предават и херпес симплекс вирус, сифилис, туберкулоза, тетанус и актиномикоза. Има описани случаи на предаване на имунодефицитен вирус (HIV) при ухапване в условията на кървава слюнка и късен етап на болестта на HIV. Рискът от предаване на вируса на HIV чрез ухапване от човек е изключителен нисък, тъй като слюнчените инхибитори правят вируса неефективен в повечето случаи.

Съпътстващите състояния, при които пациентът е с повишен риск от инфекция на рана от човешко ухапване в резултат на удар, тласкане, ритане, изкълчване, ухапване или одраскване от друго лице, включват:

• захарен диабет
• предишна спленектомия
• чернодробно заболяване
• имуносупресия
• наличие на изкуствена клапа или става
• регионална артериална или венозна болест

Ухапванията от човек се квалифицират в две основни групи: ухапвания при свит юмрук и оклузивни ухапвания (умишлено, ухапване, любовно ухапване). Нараняванията при свит юмрук се срещат предимно сред мъжете поради по-агресивното им поведение, докато оклузивните рани се случват с еднаква честота при мъже и жени. Пиковата честота на човешките ухапвания - както оклузивни, така и при вит юмрук, е при лицата на възраст 10-34 години.

Нараняването на свит юмрук при ухапване се случва най-често (например по време на спортна дейност или случайно) и има най-голямо клинично значение. Такива наранявания възникват, когато свит юмрук удари зъбите на друг човек с достатъчна сила, за да се създаде малка, обикновено 3-8 мм на дължина.

Увреждането обикновено се наблюдава над дорзалната повърхност на метакарпофалангеалната става на средния пръст. Потенциалните наранявания включват пенетрация (проникване) на ставата, метакарпална фрактура и увреждане на екстензорното сухожилие. Увреждането на нервите или кръвоносен съд на пръстта е рядко.

Оклузивните ухапвания се появяват, когато зъбите хапят част на тялото с достатъчна сила, за да нарушат целостта на кожата. Въпреки че са по-малко сериозни от нараняванията при ухапване на свит юмрук, оклузивните рани на ръката трябва да се лекуват с голямо внимание, тъй като имат по-висок риск от инфекция отколкото оклузивните рани на други части на тялото.

При ухапване на пръст раната може да изглежда незначителна, но да причинява дълбоко увреждане, тъй като сухожилията и техните обвивки са в непосредствена близост до кожата. Оклузивните човешки рани при ухапване в областта на главата или шията водят до откъсване, разкъсване и смачкване на тъкани.

Оклузивните рани могат да бъдат причинени от умишлено, случайно или "любовно" ухапване от човек. Умишленото ухапване може да доведе до широк кръг от наранявания - от малки охлузвания до частична загуба на части на тялото (например ушите или носа). Случайните ухапвания се случват при "сблъсък" на зъби на друг човек. Те могат да бъдат леки рани или в случай на рана на главата при малко дете - много сериозни. Ако при раните от любовни ухапвания единственият белег на увреждане на кожата са синините, те са до голяма степен безвредни. Други любовни рани пресичат линията в умишлено нанесени рани и могат да бъдат по-сериозни.

Някой от най-често срещаните причини за рани от ухапвания от човек случаи на удар, тласкане, ритане, изкълчване, ухапване или одраскване от друго лице включват:

• агресивно поведение, често в комбинация с алкохол (често срещана причина за нараняване при ухапване на свит юмрук)
• по-бурна или груба сексуална игра
• насилие
• професионално нараняване при стоматолози
• инцидент по време на спортни събития
• агресивна игра на деца
• самонараняване, причинени от лица, които са емоционални нестабилни или с психични / умствени увреждания - синдром Леш-Нихан
• ухапването на носа при някои култури е наказание на прелюбодейство

Целите на лечението са да намали възможната мекотъканна деформация и да се предотврати или да се приложи подходящо лечение на инфекцията. Преди ерата на антибиотиците до 20 % от човешките ухапвания на ръката са налагали ампутация на пръст. Докато ампутацията е необходима само в крайни случаи днес, инфекциите на раните са чести.

Признаците на инфекция се проявяват най-често с (но не се ограничават винаги до):

• увеличаване на болката и чувствителността - повишената болка от инфекция обикновено се характеризира с повишена чувствителност при допир на засегнатото място; проявява се 1-2 дни след ухапването, но може да се случи дори и по-късно при дълбоки инфекции
• увеличено или ново зачервяване - някои промени в цвета могат да се очакват в началото - например синини и зачервяване, но обикновено тези промени не се влошават след първите няколко часа, поради това увеличаване на зачервяването е предупредителен знак за инфекция
• увеличаване на отока - възможна е появата на оток първоначално, но ако раната продължава да бъде оточна след първия ден, това може да е признак на инфекция
• повишена температура - повечето хора с инфектирана рана от човешко ухапване не повишават температура, докато инфекцията не се разпространи значително, затова ако областта около засегнатото място се усеща топла, дори ако няма повишаване на телесната температура на пострадалия, това може да е знак за инфекция
• гнойна секреция - късен признак на инфекция
• лимфангит - възпаление на лимфните съдове и се проявява по кожата като лентовидно зачервяване, което започва от раната
• оток на лимфните възли в области в близост до ухапаното място
• неприятна миризма
• намалена мобилност

Инфекция и белези могат да доведат до трайно функционално и/или козметично увреждане. Усложненията могат да включват:

• козметична деформация в резултат на зарастване на раната
• постоянно увреждане (инвалидизация) на ръката вследствие на скованост и/или хронична болка
• инфекциозен тендосиновит
• септичен артрит
• абсцеси
• ампутация (рядко)
• предаване на болести (например хепатит В или С, HIV)
• остеомиелит
• некротизиращ фасциит