Отмиране и отхвърляне на други присадени органи и тъкани МКБ T86.8

Трансплантатите могат да бъдат собствени тъкани (автографт, например кост, костен мозък, кожи присадки) на пациента, генетично идентични (между еднояйчни близнаци), генетично различна донорна тъкан (алографти или хомографти) или по-рядко присадки от различни видове (ксенотрансплантати или хетерографти). Трансплантираната тъкан може да бъде клетки, части или сегменти на орган или цели органи.

Към отмиране и отхвърляне на други присадени органи и тъкани се включва отмиране и отхвърляне на трансплантат на:

• кост
• черво
• бял дроб
• панкреас
• кожа (алотрансплантат) (аутотрансплантат)

След трансплантация пациентът приема специални лекарства с цел предотвратяване на отхвърляне на трансплантираната тъкан от тялото. Въпреки това може да възникне отхвърляне на трансплант. Това се случва, когато имунната система на реципиента атакува трансплантирания орган или тъкан. Нормалната здрава имунна система на човек може да разграничи чуждите тъкани и се опитва да ги унищожи, както се опитва да унищожи инфекциозни организми, като бактерии и вируси.

Отхвърлянето на трансплантирани органи може да бъде свръхостро, остро и хронично. Тези категории могат да бъдат разграничавани хистологично и приблизително по времето на настъпване. Симптомите на отмиране и отхвърляне на други присадени органи и тъкани варират според вида на трансплантата.

Свръхострото отхвърляне настъпва в рамките на 48 часа от трансплантацията и се причинява от съществуващи комплемент-фиксиращи антитела към антигените на присадката. Станало е рядко явление, след като е бил подобрен скрининга преди трансплантацията. Свръхострото отхвърляне се характеризира с тромбоза на малък кръвоносен съд и инфаркт на присадката. Няма ефективно лечение, освен отстраняване на присадката.

Острото отхвърляне е деструкция на присадката след трансплантация и е причинено от Т-клетъчно медиирана реакция на свръхчувствителност от забавен тип към хистосъвместимите антигени на алографта. Острото отхвърляне е различно от свръхострото, тъй като се медиира от Т-клетъчен отговор, а не от съществуващи антитела. Поради това се случва по-късно след трансплантацията, дни или месеци след нея. На острото отхвърляне се дължат около половината от всички епизоди на отхвърляне. Острото отхвърляне се характеризира с мононуклеарна клетъчна инфилтрация, с различна степен на кръвоизлив, оток и некроза. Съдовата цялост обикновено се запазва, въпреки че съдовият ендотел изглежда е основната цел. Острото отхвърляне често се лекува успешно чрез засилване на имуносупресивната терапия.

Хроничното отхвърляне е обикновено дисфункция на присадката и обикновено се наблюдава месеци до години след трансплантацията. Причините са многобройни и включват антитяло-медиирано отхвърляне, реперфузионно увреждане, лекарствена токсичност, инфекция и съдови фактори (например хипертония, хиперлипидемия). Хроничното отхвърляне представлява повечето от останалите наполовина от всички епизоди на отхвърляне. Развива се исхемия и фиброза на присадката. Хроничното отхвърляне прогресира коварно въпреки имуносупресивната терапия.