Психологично насилие МКБ T74.3

Психологично насилие е вид синдром на малтретиране, който може да има жертви във всички възрасти:

• емоционален тормоз над деца
• емоционален тормоз над интимни партньори / съпрузи
• емоционален тормоз над хора в напреднала възраст

Психологично насилие над дете обикновено се определя като модел на поведение от страна на родители или настойници, което може сериозно да възпрепятства когнитивното, емоционалното, психическото или социалното развитие.

Емоционално насилие на дете може да включва:

• липса на внимание - физически или психически родителят не отделя внимание на детето си и не отговаря на нуждите му
• отхвърляне - това е активен отказ да се отговори на нуждите на детето
• изолиране - родителят възпрепятства детето от нормални социални отношения с връстници, членове на семейството и възрастни; това също може да включва ограничаване на свободата на детето
• експлоатиране или поквара - в този вид насилие детето се учи, насърчава или принуждава да развива неподходящо или незаконно поведение; това може да включва саморазрушителни или противообществени прояви на родителя, като преподаване на детето как да открадне или скланянето му към проституция
• вербално нападение - това включва постоянно омаловажаване, порицаване, подиграване или устни заплахи към детето
• тероризиране - родителят заплашва детето и създава атмосфера на страх за детето; това може да включва поставяне на детето или на някого, когото обича детето, в опасна или хаотична ситуация, или поставяне на нереалистични очаквания за детето със заплахи от вреди, ако те не са изпълнени
• пренебрегване на детето - този вид синдром за малтретиране може да се разглежда и като отделен вид; включва образователно неглижиране, когато родителят откаже да предостави на детето необходимите образователни услуги; липса на грижи за психичното здраве на детето, когато родителят отрича или пренебрегва нуждата на детето от лечение на психологически проблеми; медицинско неглижиране, при което родителят отрича или пренебрегва нуждата на детето за лечение на медицински проблеми
• експозиция на детето на домашно насилие - излагане на детето на думи и действия на насилие между родителите му

Поведението на психологично насилие не поддържа здравословното развитие и благосъстоянието на детето, вместо това се създава среда на страх, враждебност или тревожност.

Емоционално насилие може да се случи във всички видове семейства, независимо от техния произход. Повечето родители искат най-доброто за децата си. Въпреки това някои родители могат емоционално и психически да навредят на техните деца поради стрес, лоши родителски умения, социална изолация, липса на налични ресурси или неподходящи очаквания на своите деца. Те могат емоционално да злоупотребяват със своите деца, защото родителите са били психологически малтретирани като деца.

Въпреки видимите признаци на емоционалното насилие върху деца, то може да бъде трудно за откриване. Скритите белези на този вид насилие се проявяват в множество поведенчески модели, включително и несигурност, лошо самочувствие, деструктивно поведение, гневни действия (като жестокост на животните), изолиране, слабо развитие на основни умения, злоупотреба с наркотици или алкохол, самоубийство, затруднено създаване на взаимоотношения и нестабилна работа.

Децата, които са постоянно игнорирани, засрамени, тероризирани или унижавани, страдат поне толкова, дори и повече, отколкото ако бяха физически малтретирани. Според експерти емоционалното насилие по-силно въздейства на последващите нарушения в развитието на детето, отколкото тежестта на физическото насилие.

Емоционално малтретирани деца често растат с мисълта, че те са дефицитни по някакъв начин. Продължаващата трагедия на емоционално насилие е, че когато тези деца станат родители, те могат да продължат цикъла със собствените си деца.

Психологично насилие над интимни партньори или съпрузи може да бъде вербално или невербално. Емоционалното насилие се състои от по-коварни и по-малко доловими от околните действия или поведение, отколкото физическото насилие. Докато физическата злоупотреба може да изглежда зле, белезите на психическия тормоз са много дълбоки.

Тази коварна форма на синдром на малтретиране не оставя видими следи, но има огромен ефект върху емоционалното и психическото здраве на жертвата. Проучванията показват, че вербалната или невербална злоупотреба може да бъде много по-емоционално увреждаща от физическото насилие. Емоционалният тормоз има същата цел като физическата злоупотреба - насилникът да контролира и доминира жертвата.

Психологическото насилие над партньор/ка или съпруг/а може да включва:

• заплахи или сплашвания с цел да постигне съгласие
• унищожаване на лично имущество или вещи на жертвата или заплахи да го направи
• насилие над обект (например стена или мебел) или домашен любимец в присъствието на жертвата с цел вдъхване на страх от по-нататъшно насилие
• крясъци
• назоваване с обидни имена
• постоянен тормоз
• подиграване, присмиване или унижение на жертвата в рамките на семейството, в обществото или пред близки и приятели
• критикува или омаловажава постиженията на жертвата или не вярва на взетите решения на жертвата
• насилникът използва сарказъм, подигравки или критики за интересите, мненията или убежденията на жертвата
• насилникът казва на жертвата, че е безполезна сама без него
• прекомерно притежание, изолиране на жертвата от приятели и семейство
• прекомерна проверка на жертвата дали си е у дома
• казване на болезнени неща под въздействието на наркотици или алкохол
• насилникът обвинява жертвата за това, как действа или се чувства
• обвинения срещу жертвата, че е невярна, ако тя говори за човек от противоположния пол
• постоянни критики за външния вид, теглото и дрехите на жертвата
• насилникът кара жертвата да се чувства така, сякаш няма изход от връзката им
• контрол над жертвата както прави, с кого се вижда, къде ходи

Много извършители на психологично насилие обосновават контрола си над жертвата, като посочват, че това е доказателство за тяхната любов или че се притесняват за тяхната безопасност, когато са навън и т.н. В действителност обаче, насилникът трябва да изолира жертвата, за да се чувства сигурен. Насилникът смята, че всяка връзка, било то със семейство, приятел или колега, ще подкопае неговата власт над партньора и ще отдалече жертвата от него, т.е. това представлява заплаха.

Емоционално насилие е пагубно. То отнема от жертвата нейното самочувствие, способността да мисли рационално, увереността в себе си и нейната независимост и самостоятелност. Жертвата не може да планира бъдещето си, защото се страхува от отговора на насилника за всички идеи и планове, които има. Всяко нейно действие е критикувано, ако не спазва желанията на насилника. Жертвата изпитва депресия и тревожност през повечето време.

Психологическо насилие над хора в напреднала възраст се случва, когато по-възрастният човек бъде подложен на емоционална болка или стрес от свои деца или болногледач. Насилникът може да обижда, заплашва, унижава или тормози стария човек или да го изолира от членове на семейството, приятели или ежедневни дейности. Неговите права могат да бъдат пренебрегнати, ограничени или отнети, въпреки че по-възрастното лице може да мисли и действа разумно без нарушена мисловна дейност. Психическият тормоз се случва обикновено в дома на жертвата или старческия дом, в който би трябвало да се полагат грижи за нея.

Точната причина за възникване на психически тормоз не е известна. Факторите, които могат да увеличат риска за емоционален тормоз над човек в напреднала възраст, включват:

• възраст над 75 години
• проблеми с паметта или мисловната дейност
• наличие на дългосрочно заболяване, като деменция, диабет, парализа или инсулт
• няма никакви роднини или приятели, които могат да се грижат за него
• жертвата има трудности при общуване с останалите
• насилникът е силно зависим от по-възрастния човек за неща като пари или жилище
• насилникът злоупотребява с наркотици или алкохол
• насилникът има личностно разстройство, депресия или друго психично заболяване
• в семейството на насилника е имало случаи на физическо или сексуално насилие
• насилникът страда от стрес поради проблеми с работата или от финансов характер

Признаците и симптомите на психологично насилие над по-възрастен човек се характеризират с:

• страх, безнадеждност и безпокойство, които жертвата изпитва
• избягване на контакт с очите или не говори открито
• тревожност, срам, депресия или изолиране
• ниско самочувствие
• желание да нарани себе си или други хора
• внезапни промени в режима на хранене или съня
• жертвата е изолирана в дома си и не се допуска други хора да й се обадят или посетят
• на жертвата не е позволено да извършва ежедневни дейности
• жертвата е възпрепятствана да взема решение за себе си