Препарати, влияещи на обмяната на пикочната киселина МКБ T50.4

Подаграта е хронично заболяване, свързано с първично или вторично нарушен метаболизъм на пурините, водещо до хиперурикемия - повишени стойности на пикочна киселина в серума. Клинично се характеризира с рецидивиращи пристъпи на остър артрит. За типично място се счита първата метатарзофалангиална става, но може да бъде засегната всяка друга става. Целта на антиподагрозната е да се прекъсне острата атака, да се предотвратят рецидиви на остър артрит, да се потисне натрупването на урати и да се разтворят наличните тофи.

Към рубриката препарати, влияещи на обмяната на пикочната киселина, се отнасят следните групи лекарства:

1. За лечение на остър подагрозен артрит

• инхибитори на левкоцитната миграция - колхицин

2. Антихиперурикемични лекарства

• урикостатични средства - алопуринол
• урикозурични средства - бензбромарон, сулфинпиразон
• уриколитични средства - уриказа

Изборът на антихиперурекимичен препарат се прави въз основа на измерваната 24-часова уринна екскреция на пикочната киселина.

Колхицинът е алкалоид, изолиран от есенния минзухар - Colchicum autumnale. Колхицинът се свързва с вътреклетъчния протеин тубулин, което води до инхибиране на полимеризацията на тубулина и пречи на формирането на микротубули, представляващи контрактилната система на неутрофилите. Възпалителният процес бързо се овладява и ставната болка намалява. Препаратът не повлиява метаболизма и екскрецията на урати.

Колхицинът има бърза и пълна чревна резорбция, начален ефект се наблюдава 31 минути след орален прием. При остър пристъп на подагра се предписва в начална доза 1 милиграм, след което през 2-3 часа се приемат по 0.5 милиграма, докато болката отзвучи.

Колхицин може да бъде токсичен при поглъщане, вдишване или абсорбиране от очите. Може да предизвика временно помътняване на роговицата и да се абсорбира в тялото, което води до системна токсичност. Симптомите на предозиране на колхицин започват от 2 до 24 часа след като токсичната доза е била погълната и включват:

• парене в устата и гърлото
• висока температура
• повръщане
• диария
• коремна болка

Това може да доведе хиповолемичен шок поради съдово увреждане и загуба на течности през стомашно-чревния тракт, което може да бъде фатално.

Ако засегнатото лице не се възстанови, предозирането с колхицин може да доведе до мултиорганна недостатъчност. Това включва:

• увреждане на бъбреците
• анурия
• левкопения
• анемия
• мускулна слабост
• чернодробна недостатъчност
• хепатомегалия
• потискане на костния мозък
• тромбоцитопения
• респираторна недостатъчност
• гърчове
• объркване
• делириум
• халюцинации
• алопеция

Апопуринолът представлява пурин, изомер на хипоксантина, който се отнася към групата на урикостатичните средства. Той потиска ензима ксантиноксидаза и блокира разграждането на ксантина и хипоксантина до пикочна киселина. Чрез този механизъм алопуринолът намалява плазмената концентрация на пикочна киселина, но увеличава тази на хипоксантин и ксантин. Те обаче са добре разтворими и имат добър бъбречен клирънс.

Алопуринолът е показан при хронична подагра, вторична хиперурикемия и уратна литиаза. Предписва се орално след хранене по 50 до 100 милиграма 2-3 пъти дневно. В началото на терапията алопуринолът може да провокира подагрозен пристъп. Затова началната доза е по-ниска и профилактично се назначава колхицин.

Нежеланите реакции при предозиране на алопуринол могат да бъдат:

• гадене
• повръщане
• коремни болки
• диария
• коремни колики
• периферен неврит
• некротизиращ васкулит
• артралгия
• хиперпирексия
• катаракта
• зрителни нарушения
• синдром на Stevens-Johnson
• токсична епидермална некролиза
• реакции на свръхчувствителност
• хепатотоксичност
• миелотоксичност
• нефротоксичност

Алопуринолът е противопоказан при бременност и лактация.

Сулфинпиразонът представлява производно на фенилбутазона, лишено от аналгетична и противовъзпалителна активност. В по-високи дози оказва антиагрегиращо действие върху тромбоцитите. Подобно на другите урикозурични лекарства, сулфинпиразонът работи чрез конкурентно инхибиране на реабсорбцията на пикочна киселина в проксималните тубули на бъбреците. Той е показан при хронична подагра, но при запазена бъбречна функция и при отсъствие на уролитиаза в анамнезата.

При предозиране със сулфинпиразон могат да се наблюдават следните странични ефекти:

• гадене
• повръщане
• диария
• епигастрална болка
• кожни обриви
• потискане на хемопоезата
• остра бъбречна недостатъчност
• гастроинтестинални кръвотечения

Лечението при отравяне с препарати, влияещи на обмяната на пикочната киселина, е симптоматично и поддържащо.