Повърхностно измръзване МКБ T33

Измръзването представлява термична травма, която е причинена от излагане на части от тялото на температури под точката на замръзване - продължителен престой на тялото на умерено ниски температури или кратък престой на много ниски температури. Студът води до измръзване на кожата и подлежащите тъкани.

Пръстите на ръцете и краката, ръцете и ходилата са най-често засегнати, както и лицето - брада, бузи, нос. Със значение за повърхностното измръзване е влажността на въздуха, носенето на тесни, стегнати дрехи и обувки. При повърхностно измръзване кожата може да се възстанови напълно с незабавно лечение.

Обикновено кръвта пренася кислорода до всички части на тялото. Като защитна реакция, когато тялото е изложено на прекалено ниска температура, кръвоносните съдове се свиват, така че кръвта (и кислорода) е отклонена от крайниците си към жизненоважни органи, за да се поддържа организмът жив.

След известно време тази липса на приток на кръв и кислород към кожата може да започне да причинява увреждане на клетките. В областта на тялото, засегната от измръзването, се образуват ледени кристалчета и клетките и кръвоносните съдове се увреждат. Кръвни съсиреци могат да се образуват също така в малките кръвоносни съдове, което допълнително намалява шанса за получаване на кръв и кислород в засегнатите тъкани.

Вероятността от измръзване се увеличава с увеличаване на продължителността на излагане на ниски температури. Също така, потенциалът от измръзване се повишава, ако ниската температура е придружена от вятър или висока надморска височина.

Най-често измръзването засяга следните групи хора: войници; хора, които работят на открито в студа; бездомници; хора, практикуващи зимни спортове като скиори и катерачи. Хора със здравословни проблеми като периферна съдова болест или диабет са с повишен риск от развитие на измръзване.

Също така рискът се повишава при прием на някои лекарства, които свиват кръвоносните съдове, например бета-блокери и някои видове лекарства за сън. Пушачите също са с повишен риск за измръзване, тъй като никотинът в цигарите може да предизвика свиване на кръвоносните съдове.

Измръзването може да доведе до усещане за студ и твърдост в засегнатата зона. Сърбеж, парене и изтръпване могат да се появят. Първа и втора степен измръзване се причисляват към повърхностно измръзване.

При първа степен е засегнат само епидермисът и мястото е с намалена чувствителност и с оток, без мехури. Кожата е зачервена, леко оточна с умерена бледост в центъра на поражението. След няколко дни промените отзвучават, наблюдава се леко излющване на поразения епител, умерен оток, зачервяване и чувствителност към студа, понякога и повишена пигментация.

При втора степен е засегната повърхностната дерма. Образуваните мехури са с бистра течност, съдържаща голямо количество тромбоксан и простагландини, с оток и зачервяване на цялата околна тъкан. Поради затруднения капилярен поток се развиват отоци около поразените участъци, а нервно-съдовите поражения са обратими. Дермата в основата на мехурите е розово-червена.

Пострадалият усеща парене, вкочаненост, сърбеж, чувство за студ и лека изтръпналост на засегнатата област. При тази степен може да се наблюдава измръзване с частична загуба на кожа, но при наличие на такава обикновено тя е минимална. Оздравяването е за около 2-3 седмици и е некачествено, с кератинови образувания в кожата и лесно разязвяващ се оздравял участък. Последиците са парестезии, повишено изпотяване, транзиторна чувствителност към студа.

Диагнозата на повърхностно измръзване е лесна, но лабораторните изследвания подпомагат установяването на усложнения като сепсис, хипотермия, инфекции. Бактериологичните изследвания определят вида на бактериалните щамове.

Доболничното лечение е спешно и цели прекратяване на действието на ниските температури. Започва се с извеждане на пациентите от студената околна среда. Дрехите се заменят с топли и удобни. Ако пораженията са по крайниците, те могат да се завият с одеяло или сухи дрехи по време на транспортирането. Могат да се консумират затоплени и сладки течности.

Пострадалият се транспортира до специализирано болнично отделение или център по изгаряния. Не трябва пострадалите да ходят, тъй като ако са измръзнали ходилата им, може да се стигне до счупвания и увреди на ходилата. В болнични условия се постига бавно затопляне чрез поливане или вана с температура на водата 40-42ºC при продължителност от 20-40 минути за повърхностните измръзвания. Може да се използва мек антибактериален сапун или друг антисептичен разтвор.

След затопляне се пристъпва към локално хирургично лечение. Раните се почистват, мехурите се изрязват, прави се затопляща стерилна превръзка. При повърхностните изгаряния се прилагат антисептични и епителотонични препарати. Общата терапия цели да се предотвратят промените в тъканите и да се предпазят от усложнения, най-често инфекциозни.

При съпътстващи преморбидни състояния, недохранване и развитието на обезводняване, общото лечение е наложително. То включва нискомолекулен декстран. Той може да предпази от слепването на червените кръвни клетки и така да се подобри оросяването на поразените тъкани.

Противотетаничната профилактика е задължителна. Могат да се приложат и периферни алфа-блокери за увеличаване на периферния кръвоток. Медикаментозното лечение включва аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства.

Още информация може да прочетете тук:

• Измръзване мкб T33-T35