Повърхностно измръзване с друга и неуточнена локализация МКБ T33.9
Измръзването е състояние, при което кожата и подлежащите тъкани се увреждат термично в резултат на експозиция на ниска температура, като най-често се засягат крайниците и лицето (уши, нос, бузи).
Повърхностно измръзване с друга и неуточнена локализация се случва най-често на: хора, които прекарват много време на открито (туристи, спортисти, работници, ловци и др.), бездомници, хора в напреднала или млада възраст, психично болни и др.
С повишен риск от повърхностно измръзване на тялото, крак, ръка и т.н. са хора с: недохранване и дехидратация, заболявания на сърдечно-съдовата система и диабет, интоксикация с алкохол или други вещества, тютюнопушене, черепно-мозъчна или друга тежка травма, прием на някои лекарства.
Промените, които настъпват при измръзване, са в три насоки: екстра- и интраклетъчно образуване на ледени кристали, вътреклетъчна дехидратация и артериална недостатъчност с интермитентни съдови спазми. При продължително въздействие на ниските температури се развива свиване на кръвоносните съдове за запазване на телесната температура, последвано от хипоксия (намалено съдържание на кислород на мястото на спазъма), ацидоза, артериална и венозна тромбоза и развитие на исхемична некроза.
Вътреклетъчната вода преминава в извънклетъчното пространство, което води до дехидратация на клетките. Образуват се ледени кристалчета, стените на кръвоносните съдове са увредени и клетките започват да се разрушават.
Клиничната картина зависи от тежестта на травмата. Обикновено съществува скрит период, през който пациента няма оплаквания или има неопределени симптоми като изтръпване, болка в засегнатата област и сърбеж. Прогресивната симптоматика включва: чувство за студ, парене и горене, спазъм и болка.
Повърхностно измръзване с друга и неуточнена локализация може да се класифицира в зависимост от тежестта на увреждането на първа и втора степен.
Първа степен измръзване е лека форма на измръзване, в които кожата се оцветява в червено и се чувства много студена. Засегнат от увреждането е само епидермиса. Продължителна експозиция води до изтръпване и скованост в засегнатата зона. При затопляне пострадалият може да усети болка и изтръпване.
При втора степен измръзване кожата става бяла с оток. Повърхностната кожа е твърда, но подлежащите тъкани не са увредени. Кожата може да се чувства измамно топла - знак за сериозно кожно засягане. Мехури, изпълнени с бистра течност с тромбоксани и простагландини, се образуват 24-36 часа след експозиция. При затопляне пострадалият може да усети болка и парене. Последствията след втора степен измръзване могат да включват: парестезии, намалена чувствителност на кожата, повишено изпотяване.
Още информация може да прочетете тук:
Коментари към Повърхностно измръзване с друга и неуточнена локализация МКБ T33.9