Счупвания, обхващащи няколко области от тялото МКБ T02

Счупването (фрактура) представлява прекъсване цялостта на дадена кост/и. Според причината счупвания, обхващащи няколко  области от тялото, се различават травматични и патологични счупвания. За травматично счупване се говори, когато е прекъсната цялостта на една здрава кост от външна сила, която е преодоляла  съпротивата й. За патологично счупване се приема това, което става от незначителна травма при една разрушена от патологичен процес кост.

При фрактурите се наблюдават някои количествени различия, като съществуват пълни и непълни счупвания. При пълната фрактура са  прекъснати всички елементи на костта. Пълното прекъсване дава възможности за разместване на фрагментите. При непълните  фрактури не всички елементи на костта са прекъснати и това определя още по-тесни количествени разновидности на счупването.

За качествени различия между счупванията се говори, когато те са комбинирани и с други повреди, определящи различието. Когато  цялостта на кожата нарушена и костните фрагменти са в досег с околната среда, се говори за отворена фрактура. В обратния  случай счупването е закрито или просто.
Ако са увредени големи съдове, нерви, вътрешни органи в комбинация с костна травма, се говори за усложнена фрактура.

Месторазположението на фрактурната линия при счупване на костите също определя няколко разновидности фрактури:

• диафизарна фрактура - когато фрактурната линия минава през диафизата на костта
• метафизарна фрактура - когато фрактурната линия минава през метафизата
• епифизарна фрактура - когато фрактурната линия минава през епифизата

Счупването може да бъде неразместено и разместено. Разместването на фрагментите бива:

• странично
• ъглово
• периферно ротиране на фрагментите един спрямо друг

Счупвания, обхващащи няколко области от тялото се причиняват от директни или индиректни травми. Първите действат на мястото  на счупването, а вторите далеч от мястото на предизвиканата фрактура. Костта се счупва под действието на значително  превишаващи еластичността й сили, които я извиват, теглят, огъват, притискат или отрязват.

Изследването на болния с предполагаема фрактура трябва да става внимателно, за да не се причиняват болка и допълнителни  повреди на тъканите в областта на травмата. При всяка фрактура са налице определени патогномични белези:

• деформация на областта
• патологична подвижност
• костни крепитации
• нарушена ос на крайника
• болка
• оток на мястото на фрактурата
• подкожен хематом
• нарушена сетивност
• промени на периферния пулс

При счупвания, обхващащи няколко области от тялото се прилагат следните видове основни лечения:

• ръчно наместване и задържане в гипсова превръзка
• функционално лечение
• скелетна екстензия
• компресия
• кръвно наместване
• остеосинтеза