Счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника МКБ T02.4
Счупванията, обхващащи няколко области на двата горни крайника се получават при директен и индиректен механизъм. При директният механизъм счупването настава на мястото на действащата сила, а при индиректният механизъм - мястото на счупване не съответства на мястото на травмата.
Индиректните механизми на счупване са:
- компресионен - диафизата се притиска към метафизата
- огъвачен - при директният механизъм счупването настава на мястото на действащата сила, а при индиректният механизъм - мястото на счупване не съответства на мястото на травмата. Не се оформя триъгълен фрагмент.
- торзионен механизъм - при рязко завъртане на коста единия и край спрямо другия и край
- ножичен механизъм - когато действат две сили в едно направление, но се разминават
Според положението на фрагментите се различават:
- абдукционни - при тях фрагментите образуват ъгъл, отворен навътре и назад
- аддукционни счупвания - при тях фрагментите образуват ъгъл отворен навътре и назад
- вклинени счупвания - при тях двата фрагмента са забити един в друг и не се нуждаят от наместване, не се наблюдава ъглово отклонение на фрагментите
При счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника е възможно счупванията на раменната кост да бъдат в горният край, в средната част и в долният й край, наличие на счупвания в областта на предмишницата - счупвания в проксималният край, в дисталният край, както и счупвания на кости на китката.
При счупвания в областта на раменната кост се установява: подуване в резултат на хемартрозата, активните движения са невъзможни, а пасивните движения са възможни, но са силно болезнени. Болката се засилва при по надлъжната ос на костта при пипане в областта на счупването или при тласъчна палпация (с удар по надлъжната ос на раменната кост).
При разпит болния обикновено съобщава за едно изпукване на костите и той е сигурен, че е получил счупване. При всяко счупване са характерни следните белези:
- деформация на областта на счупването - възможни са скъсяване на отделни сегменти на крайника, установява се дъговидно изкривяване, изпъкване на единия фрагмент под кожата, изглаждане на нормално съществуващите ямки
- патологична подвижност - установява се ненормална подвижност на местата, където тя не е възможна в норма (получава се в средата на костите)
- костни крепитации - крепитациите не се наблюдават, когато фрагментите са раздаличени или между тях има интерпонирани меки тъкани
- нарушена ос на крайника
- функцията на крайника е нарушена - активните движения са невъзможни, а пасивните движения са силно болезнени
- болка - винаги се установява на мястото на счупването, която се засилва при опит за движение и натиск
- оток на мястото на счупването - зависи от големината на кръвоизлива и увредата на меките тъкани
- подкожен хематом - появява се веднага при повърхностно разположени кости или в следващите часове и достига максималните си размери за конкретната травма за след 2 денонощия
- нарушена сетивност
- промени в периферния пулс - липсата му е тревожен сигнал за увреждане
Рентгенографията на счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника е основен диагностичен метод.
При счупване на костите се прилагат следните основни методи на лечение:
- ръчно наместване и гипсова превръзка
- скелетна екстензия - при този метод под счупването се прекарват Киршнерова тел, като телът се обтяга в екстензионна скоба и се затегля с тежести
- компресия - при този метод фрагментите се притискат един към друг
Коментари към Счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника МКБ T02.4