Счупвания, обхващащи няколко области на единия долен крайник МКБ T02.3
Към рубриката счупвания, обхващащи няколко области на единия долен крайник се отнасят фрактурите на бедрената кост, костите на подбедрицата и костите на стъпалото. Най-честите механизми на счупване са:
- импресионен - при падане от височина върху крака. Кондилите на бедрената кост се вбиват в кондилите на големия пищял.
- ножичен механизъм - когато действат две сили в едно направление, но се разминават
- торзионен механизъм - при рязко завъртане на коста
- огъвачен механизъм - когато и двата края на дългата кост действат две сили в една и съща посока и я извиват дъговидно.
- отломъчен механизъм - наблюдава се при костни израстъци, за които се залавят мощни мускули или ставни връзки, които се оказват по-здрави и издръжливи на теглещата сила, и като резултат се счупва костният израстък.
Счупванията на бедрената кост съставляват 10% от всички фрактури на опорно-двигателния апарат. Те могат да се класифицират по следния начин:
- счупвания на горния край на бедрената кост, където се включват счупванията на бедрената шийка и счупванията в трохантерната област
- счупвания на диафизата на бедрената кост
- счупвания на долния край на бедрената кост
Счупванията на проксималния край на бедрената кост най-често се наблюдават във възрастта над 60 години. В такава възраст инцидентът е свързан почти винаги със сериозни придружаващи заболявания, поради което една продължителна имобилизация или залежаване може да се окаже фатално.
При счупване на бедрената диафиза се получават всички основни размествания на костните фрагменти - под ъгъл, по ширина, по периферията, надлъжна със скъсяване. В зависимост от нивото на фрактурата се получават характерни дислокации. При клиничен преглед се установяват типичните белези за счупване на дълга тръбеста кост: деформация на областта в зависимост от нивото на фрактурата. Установява се патологична подвижност в областта на фрактурата. При раздвижване могат да се доловят костни крепитации. Нарушена е оста на крайника - скъсяване на бедрото. Крайникът най-често е ротиран навън. Налице са допълнителни белези - силна болка, засегната функция, оток. Фрактурата на бедрената диафиза може да бъде усложнена със засягане на кръвоносните съдове и нерви и да доведе до травматичен и хиповолемичен шок.
Счупванията в дисталния край на бедрената кост включват дисталната метаепифиза на фемура.
Счупванията на костите на подбедрицата са едни от най-честите повреди на опорно-двигателния апарат. Обикновено се чупят двете кости на подбедрицата, но са възможни и счупвания само на тибията или на фибулата. Най-честата причина за счупването е индиректната травма. Ходилото е фиксирано, подбедрицата се завърта по оста си, или се огъва. Много често един от фрагментите нарушава целостта на кожата и се получава открита фрактура на подбедрицата при директна или индиректна травма. При оглед на болния се вижда деформация на подбедрицата, тя е скъсена. Установява се патологична подвижност и костни крепитации. Много често е налице рана, която кърви обилно от счупените кости. Стъпалото е бледо и безчувствено, пръстите са неподвижни.
Към счупвания, обхващащи няколко области на единия долен крайник се отнасят и фрактурите на костите на стъпалото. Механизмът за получаването им е индиректен компресионен - падане върху крака от височина. При оглед се установява оток от хемартроза в ставата, кръвонасядане, ограничени и болезнени движения. При натиск има силна болка.
Рентгенографията е основният диагностичен метод за счупвания, обхващащи няколко области на единия долен крайник.
При счупване на костите се прилагат следните основни методи на лечение:
- ръчно наместване и гипсова превръзка
- скелетна екстензия - при този метод под счупването се прекарват Киршнерова тел, като телът се обтяга в екстензионна скоба и се затегля с тежести
- компресия - при този метод фрагментите се притискат един към друг
- кръвно наместване - като е възможна комбинация на метода с метална остеосинтеза (костно съединение с телени бримки)
Повече информация може да прочетете тук:
Коментари към Счупвания, обхващащи няколко области на единия долен крайник МКБ T02.3