Дислексия и алексия МКБ R48.0

› Въведение

› Какво е дислексия и алексия?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Дислексията и алексията са нарушения, засягащи разпознаването, декодирането и разбирането на писмения език. Дислексията обикновено се проявява още при усвояването на четенето, докато алексията представлява придобита загуба на вече формирани четивни умения вследствие на мозъчно увреждане. Проявите варират от бавно и неточно четене до пълна невъзможност за разбиране на писмен текст. Диагнозата се основава на подробна оценка на езиковите, четивните и когнитивните способности. Ранната специализирана помощ и индивидуализираната рехабилитация могат значително да подобрят функционирането и качеството на живот.

Какво е дислексия и алексия?

Дислексията и алексията са нарушения на способността за разпознаване, декодиране и разбиране на писмени символи. Те могат да засегнат точността, плавността и скоростта на четене, както и разбирането на прочетения текст. Интелектуалните способности на човека могат да бъдат напълно съхранени.

Дислексията най-често се използва за означаване на трайно нарушение при овладяването на четенето, което започва в детска възраст. Детето изпитва затруднения при свързването на буквите със съответните звукове, разпознаването и правилното прочитане на думите, въпреки нормалното зрение и слух, подходящото обучение и достатъчните интелектуални способности. Това е невроразвитийно, а не зрително нарушение и не се дължи на липса на старание или ниска интелигентност.

Алексията представлява придобита частична или пълна загуба на вече усвоената способност за четене. Тя възниква след увреждане на мозъчните области и нервните мрежи, участващи в зрителното разпознаване и езиковата обработка. Човекът преди това е можел да чете нормално, но след инсулт, травма или друго мозъчно заболяване започва да изпитва съществени затруднения или напълно губи тази способност. Алексията може да се прояви самостоятелно или заедно с афазия и аграфия.

В зависимост от засегнатите механизми се различават няколко форми на придобито нарушение на четенето:

• чиста алексия (алексия без аграфия): човекът не може да чете или чете много бавно, буква по буква, но способността му да пише е запазена
• алексия с аграфия: едновременно са нарушени четенето и писането
• фонологична дислексия: особено затруднено е прочитането на непознати думи и безсмислени, но произносими комбинации от букви
• повърхностна дислексия: думите се четат предимно чрез звуково декодиране, което причинява грешки при думи с неправилно или нетипично произношение
• дълбока дислексия: наблюдават се значителни затруднения и смислови замени, например прочитане на дума със значението на друга, близка до нея

Ранната диагноза позволява назначаване на специализирана терапевтична помощ и подкрепа от най-ранна възраст.

Причини и рискови фактори

Причините зависят от това дали нарушението е развитийно, тоест присъства още при овладяването на четенето, или е придобито след нормално формирана способност за четене.

Развитийната дислексия е комплексно невроразвитийно нарушение. Тя е свързана с особености във формирането и функционирането на мозъчните мрежи, участващи във фонологичната обработка, разпознаването на думи и връзката между буква и звук. Най-често са засегнати структури и връзки в доминантното, обикновено лявото мозъчно полукълбо. Разстройството възниква вследствие на взаимодействие между генетична предразположеност, особености на мозъчното развитие и някои фактори на средата.

По-важните рискови фактори включват наличие на дислексия, езиково нарушение или други затруднения в ученето при близък родственик, забавено развитие на речта и езиковите умения, затруднения с фонологичната осъзнатост, трудности при бързото назоваване на букви, числа, цветове или познати предмети, ограничени познания за буквите преди започване на училище, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и някои перинатални усложнения, съпътстващо разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, развитийно езиково нарушение или нарушение на координацията.

Алексията се причинява от увреждане на вече формираните мозъчни системи за четене. Характерът на нарушението зависи от локализацията и обхвата на мозъчната лезия.

Възможните причини включват мозъчен инсулт, черепно-мозъчна травма, мозъчен тумор, мозъчен кръвоизлив, възпалителни или инфекциозни заболявания на централната нервна система, мозъчна хипоксия, епилепсия и промени, свързани с пристъпи, деменция и други невродегенеративни заболявания, първична прогресивна афазия.

Рисковите фактори за придобита алексия до голяма степен съвпадат с тези за мозъчносъдово и структурно мозъчно увреждане и включват артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, тютюнопушене, предсърдно мъждене, напреднала възраст, преживян инсулт, черепно-мозъчна травма и наличие на неврологично или онкологично заболяване.

Симптоми

Проявите на дислексията и алексията зависят от вида и тежестта на нарушението, възрастта на човека и засегнатите механизми на езиковата обработка. Затрудненията могат да обхващат точността, скоростта и плавността на четене, както и разбирането на прочетения текст.

Първите признаци при развитийна дислексия могат да се появят още в предучилищна възраст, но обикновено стават по-ясно забележими след започване на училище.

В предучилищна възраст могат да се наблюдават по-късно проговаряне или по-бавно развитие на речта, затруднения при научаването на стихотворения и рими, трудно разпознаване на думи, които започват или завършват с един и същ звук, проблеми при разделянето на думите на срички и отделни звукове, трудно запомняне на буквите и свързването им със съответните звукове, затруднено запомняне на последователности, например дни от седмицата, месеци или поредица от инструкции, бавно и неточно назоваване на цветове, числа, букви и познати предмети.

След започване на училище характерните прояви включват бавно, неуверено и изискващо значително усилие четене, четене на срички или буква по буква след възрастта, когато се очаква умението да е автоматизирано, неправилно прочитане, пропускане, добавяне, разместване или заместване на букви, срички и думи, затруднения при прочитането на непознати думи, трудности при разграничаването на букви и звукове с близки характеристики, повтарящи се правописни грешки и различно изписване на една и съща дума, затруднено разбиране на текста, особено когато четенето е бавно и изисква цялото внимание.

При юноши и възрастни дислексията може да се проявява с продължаващо бавно четене, трудности с правописа, усвояването на чужди езици, запомнянето на писмена информация и организирането на писмен текст.

При алексията затрудненията възникват след като човекът вече е умеел да чете. Началото може да бъде внезапно, например при инсулт, или постепенно при мозъчен тумор или невродегенеративно заболяване.

Възможните прояви включват внезапна или постепенно развиваща се загуба на способността за четене, невъзможност за разпознаване на отделни букви или цели думи, много бавно четене буква по буква, непропорционално по-големи затруднения при по-дълги думи, пропускане, добавяне, разместване или заместване на букви и думи, прочитане на една дума като друга с близко значение, невъзможност за разбиране на прочетеното, въпреки че думите могат да бъдат произнесени, затруднения при четене на числа, часовник, табели, менюта, съобщения и лекарствени указания.

Особено когато е придружена от говорно нарушение, изкривяване на лицето, слабост или изтръпване на крайник, нарушено зрение, силно главоболие или обърканост, алексията може да е признак на остър мозъчен инсулт и изисква незабавно повикване на спешна помощ.

Усложнения

Дислексията и алексията не водят непосредствено до физически усложнения, но могат съществено да ограничат обучението, работата, самостоятелността и социалното функциониране. Последиците зависят от тежестта на нарушението, съпътстващите състояния и навременното осигуряване на подходяща подкрепа.

При липса на ранно разпознаване и подходяща помощ могат да настъпят затруднения в усвояването на учебния материал, по-ниски оценки, които не отразяват реалните знания и интелектуални способности, изоставане по предмети, изискващи бързо четене и разбиране на писмени условия, проблеми с правописа и писменото изразяване, необходимост от значително повече време за подготовка и изпълнение на задачи, избягване на училище, четене и дейности, при които затрудненията могат да станат видими, понижена увереност и усещане за неуспех.

Повтарящите се неуспехи могат да доведат до вторични поведенчески и емоционални проблеми. Детето понякога погрешно се определя като немотивирано, невнимателно или с по-ниски способности.

Дислексията нерядко се съчетава с други невроразвитийни нарушения, включително разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, развитийно езиково нарушение, дискалкулия и нарушения на писменото изразяване.

Съпътстващите състояния могат допълнително да затруднят обучението и да изискват комплексна подкрепа.

Придобитата загуба на способността за четене може да има значително отражение върху ежедневната самостоятелност. Възможните усложнения включват невъзможност за изпълнение на предишни професионални задължения, затруднения при четене на съобщения, документи, табели и инструкции, грешки при разпознаване на лекарства, дозировки и предупредителни надписи, затруднено управление на финансови и административни въпроси, проблеми с използването на телефон, компютър и други устройства, ограничаване на самостоятелното придвижване и ориентацията, социална изолация.

Диагноза и изследвания

Диагностичният подход зависи от това дали затрудненията са възникнали при усвояването на четенето в детска възраст, или представляват загуба на вече придобити умения. Няма един самостоятелен тест, лабораторен показател или образно изследване, чрез който да се постави диагнозата.

При развитийната дислексия оценката обикновено се извършва от мултидисциплинарен екип, като диагностичният процес включва подробна анамнеза за развитието на речта, езика и ранните умения за четене, сведения за протичането на бременността и раждането, фамилна анамнеза за дислексия, езикови нарушения или други обучителни затруднения, информация за посещаваното училище, проведеното обучение и получаваната допълнителна помощ, анализ на училищните резултати, тетрадки, писмени работи и наблюденията на учителите, оценка на психичното състояние, вниманието, поведението и мотивацията.

Изследват се точността и скоростта на четене, плавността на четене, разбирането на прочетения текст, разпознаването на думи, способността за прочитане на непознати думи и псевдодуми, фонологичната осъзнатост, свързването на букви със звукове, бързото автоматизирано назоваване, правописът и писменото изразяване, слуховата и работната памет.

Преди поставяне на диагнозата трябва да се прецени дали трудностите не се обясняват по-добре с недостатъчно или прекъснато обучение, недостатъчно владеене на езика, на който се провежда обучението, некоригирано нарушение на зрението или слуха, интелектуално затруднение, развитийно езиково нарушение, разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, разстройство от аутистичния спектър, тревожно, депресивно или друго психично разстройство, неврологично заболяване.

Новопоявилото се нарушение на четенето изисква неврологична оценка и установяване на причината. Важно е да се уточни дали човекът е можел да чете нормално преди появата на симптомите и дали началото е било внезапно или постепенно.

Провеждат се неврологичен преглед, оценка на речта, разбирането, назоваването, повторението и писането, невропсихологична оценка на паметта, вниманието, възприятията и другите когнитивни функции, изследване на зрителната острота, очните движения и зрителните полета, стандартизирано изследване на четенето на букви, думи, псевдодуми, изречения и свързан текст, оценка на точността, скоростта и разбирането на прочетеното, проверка за афазия, аграфия, зрителна агнозия и пространствен неглект.

Допълнителните лабораторни, електрофизиологични или други изследвания се определят от предполагаемата причина. Внезапната алексия трябва да се оценява като възможен остър мозъчен инсулт, а диагностиката не бива да се отлага.

Лечение

Не съществува универсално лечение, подходящо за всички форми на дислексия и алексия. Терапията се определя от произхода на нарушението, конкретния профил на затрудненията и съпътстващите заболявания.

Дислексията не се дължи на заболяване, което може да бъде отстранено с медикамент. Основното лечение е системно, индивидуализирано обучение по четене и писане, започнато възможно най-рано.

Програмата обикновено включва обучение във фонологична осъзнатост, упражнения за разпознаване и комбиниране на звуковете в думите, системно преподаване на връзките между букви и звукове, постепенно усвояване на декодирането и правилното изписване, упражнения за точност и плавност на четенето, разширяване на речниковия запас, стратегии за разбиране и преразказване на текст, многократно четене на подходящи по трудност материали, регулярно проследяване на напредъка и адаптиране на програмата.

Обучението трябва да бъде ясно структурирано, последователно, интензивно и съобразено с установените дефицити.
Медикаментозна терапия може да се назначи при съпътстващо разстройство, например разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, тревожност или депресия, но тя не коригира пряко четивното нарушение.

При алексия първо се лекува основната причина. В зависимост от заболяването това може да включва спешно лечение на исхемичен или хеморагичен инсулт, лечение на мозъчен тумор, терапия на инфекция или възпалително заболяване, контрол на епилептични пристъпи, лечение и вторична профилактика на мозъчносъдовите рискови фактори.

След стабилизиране на състоянието се започва индивидуална езикова и когнитивна рехабилитация. Рехабилитацията може да включва повторно свързване на буквите със съответните звукове, четене буква по буква, многократно четене на думи, изречения и кратки текстове, разпознаване и запаметяване на често използвани думи, упражнения за разбиране на прочетеното, едновременно слушане и проследяване на текста.

Според конкретните ограничения могат да се използват аудиокниги, приложения за прочитане на текст, увеличен шрифт, по-голямо разстояние между редовете, маркери за проследяване на текста и цифрови устройства с гласово управление.

Продължителността на рехабилитацията е индивидуална. Тя може да продължи, докато пациентът постига функционално значим напредък. Наред с четенето трябва да се лекуват и съпътстващите афазия, аграфия, зрително-пространствени, двигателни или когнитивни нарушения. Психологичната подкрепа е важна при тревожност, депресивни симптоми или затруднено приспособяване към загубата на самостоятелност.

Прогноза

Прогнозата при развитийна дислексия е добра при ранно разпознаване, системно специализирано обучение и подходяща подкрепа. Нарушението обикновено е трайно, но засегнатите могат да развият ефективни стратегии и да постигнат пълноценно образование и професионална реализация. При алексия възстановяването зависи от причината, локализацията и тежестта на мозъчното увреждане, съпътстващите нарушения и навременното започване на рехабилитация. Подобрението може да бъде значително, но при някои пациенти остават трайни затруднения.

Изображения: freepik.com