Симптоми и признаци, отнасящи се до емоционалното състояние МКБ R45

Емоциите са особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека. Те отразяват значимостта на явленията върху жизнената дейност на личността и постоянно отказват влияние върху тази дейност. В човешкото преживяване емоциите изпълняват своеобразна функция на „гравитационно поле”, в което протичат процесите на възприятие, мислене, памет и т.н.

Всичко това резултира в преживяване на удоволствие или неудоволствие, респ. положителни или отрицателни емоции, които са основните координатни оси на емоционалния живот при човека.
Възникването на емоционалния процес е свързано с повишаване равнището на активация на централната нервна система. Това се подсигурява от дейността на вегетативната нервна система, ретикуларната формация, лимбическите структури и кората на мозъка.

Основният анатомо-физиологичен субстрат на емоциите у човека са лимбичната система и кората на мозъка.

Симптомите на емоционални разстройства се срещат при всички психични и телесни заболявания.

1. Хипертимия.

Това е болестно преобладаване на стеничните емоции - силна радост, веселост или гняв. Типична е за манийния синдром. Освен при манийно болните, хипертимията може да се срещне и при шизофренни пациенти под формата на т.нар. „студена хипертимия”. При нея веселостта не е заразителна за околните и остава за тях чужда и несъпреживяна. Тази веселост е обикновено функция на налудно разстройство в комбинация с аутизъм.

2. Еуфория.

При нея има съчетание на веселост и глуповатост. За разлика от хипертимията, еуфорията винаги сигнализира за органично разстройство на мозъка - травматично, възпалително, интоксикационно и т.н.

3. Дистимия.

Обратно на хипертимията състояние, при което болестно се засилват астеничните емоции - тъга, мъка. Типична е за депресивния синдром. Дистимията обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.

4. Дисфория.

Противоположен симптом на еуфорията и представлява комбинация на мрачно настроение с гняв, злоба и избухливост. Такива болни лесно осъществяват агресия - с думи и действия.

5. Страх.

Това е една от най-честите емоционални реакции при здрави хора, при които изпълнява защитни функции. Фобийният страх е ирационален, защото както показва опитът, неговият обект не представлява реална опасност и това добре се осъзнава. Личността изпитва трудности да контролира този си страх и често се опитва да избяга, ако има възможност за това. Фобийният пациент се чувства напрегнат не само при непосредствен контакт с обекта или ситуацията, но и при мисълта за тях.

6. Тревога.

Това е емоционално състояние, възникващо в ситуация на неопределена опасност и проявяващо се в очакване за неблагоприятно развитие на събитията. За разлика от страха, който въпреки че съществува в различни варианти, все пак е реакция на някаква заплаха, чиято времева локализация е в личното настояще, то тревогата е генерализиран, дифузен или безпредметен страх, който е локализиран в бъдещето на личността - по-близко или по-далечно- и често е обусловен от неосъзнаването на източника на опасност. Тревогата е по-общо и по-обемно понятие от страха.

7. Паратимия.

Представлява дълбоко несъответствие между емоционалната реакция и повода за нейното възникване.

8. Емоционална инконтинентност.

Представлява невъзможност за овладяване и задържане на чувствата, което се преживява мъчително.

9. Емоционална ретенция.

Този симптом е противоположен на емоционалната инконтиненция. Състои се в това, че не може да се дава външен израз на емоционалното състояние и това е мъчително за пациента. Среща се при някои разстройства на личността.

10. Апатия (атимия).

Представлява пълно отсъствие на емоционалната реактивност. Обикновено се съчетава и с пълно отсъствие на целенасочена действена активност, като по този начин се формира апатико-абуличният синдром. Този синдром се наблюдава при тежки органични процеси на мозъка.