Хиперемия МКБ R23.2

Хиперемията се описва като епизодични пристъпи на силно зачервяване на кожата, съпроводени с усещане за топлина или парене по лицето, шията, по-рядко горната част на торса и корема. Пристъпите са преходни, което ги отличава от персистиращата хиперемия при фоточувствителност на кожата или при контакт с някакво вещество. Повтарящите се пристъпи могат да доведат до телеангиектазии (разширение на малките кръвоносни съдове), а понякога до розацея на лицето.

Хиперемията може да се дължи както на физиологичен процес, така и на някое сериозно заболяване.

Зачервяването на кожата може да се причини от повишено количество наситен хемоглобин, увеличаване на диаметъра или броя на кожните капиляри, или тези два фактора взети заедно. Хиперемията се причинява от повишен кръвоток на артериална кръв или намален кръвоток на венозна кръв. Хиперемия може да се причини и при прием на вазодилататор, като хистамин, или при промени в неврологичния контрол на кожната васкуларизация. Тъй като едни и същи нерви отговарят за съдовия тонус и екринните жлези, често зачервяването е съпроводено с изпотяване. Така физиологичното зачервяване може да бъде отдиференцирано от това, причинено от вазодилатиращи медикаменти.

Диаметърът на кръвоносните съдове на бузите е по-голям от този на други места по тялото. Кръвоносните съдове там са разположени по-повърхностно, което също обяснява защо хипермята по бузите се случва по-лесно.

При полицитемия също се наблюдава характерно зачервяване, което е съпроводено и с цианоза. Състоянието се нарича еритремия. Най-лесно това състояние може да се забележи по езика, устните, носа, конюнктивата и върховете на пръстите. Еритремията се появява, когато има повишени количества на наситен и ненаситен хемоглобин едновременно.

Фиброзата в дясната половина на сърцето може да доведе до стеноза и регургитация на трикуспидалната клапа, както и до белодробна стеноза. Това състояние също може да доведе до еритремия.

Някои психически състояния, като смущение или гняв, също могат да доведат до хиперемия. При някои хора прагът на тази реакция може да бъде по-нисък или реакцията да бъде по-силна.

Топлината също може да е причина за хиперемия при много пациенти. Чрез топлината може да се понижи прага на зачервяване причинен от други фактори като менопаузата.

Прегряването след физическо натоварване или сауна може да доведе до хиперемия, която е в резултат на повишения кръвоток. Тази хиперемия се дължи на терморегулаторния център, който се намира в хипоталамуса. Този център е причина и за хиперемия по лицето при прием на горещи напитки.

Хиперемията може също да бъде причинена от прием на алкохол. Установено е, че при някои генотипове в Азия се появява зачервяване и при ниски дози алкохол. Тези генотипове имат по-високи плазмени нива на ацеталдехид. Тази аномалия вероятно е свързана с недостиг на изоензим на чернодробната алдехидна дехидрогеназа. Този тип хиперемия не е свързан с изпотяване, но в някои случаи може да се наблюдава тахикардия, тахипнея и хипотензия (ниско кръвно налягане). Самото зачервяване се причинява от повишени нива на ацеталдехид в плазмата и освобождаване на простагландини. Приемът на алкохол често води до зачервяване и при карциноидни тумори, мастоцитоза, някои лимфоидни тумори и др.

Някои храни също могат да причинят хиперемия. Това са: пикантни и кисели подправки, гореща храна, риба, оставена продължително време в топла вода. В тези случаи хиперемията е съпроводена с изпотяване, повръщане и диария.

Друга причина за хиперемията може да е карциноидният синдром при карциноидните тумори. Те са невроендокринни тумори, получени от стволови клетки. Тези тумори могат да са ендокринно активни, като произвеждат пептиди хормони и невротрансмитери. Честотата не тези тумори е около 1,5 от 100 000 от населението. Средната възраст на пациентите е около 50 години и не се наблюдава полово предразположение.

Карциноидният синдром се проявява при около 10% от пациентите с такива тумори. Тази хиперемия може да е съпроводена и от оток на лицето. Зачервяването се дължи на освобождаване на хистамини, простагландини и др. Тези вещества предизвикват вазодилатация.

Хиперемия имаме също и при синдрома на Harlequin. Описва се като хемифациално (обхваща половината лице) зачервяване понякога свързано със затопляне или изпотяване на противоположната ръка или крак. Предполага се, че причина за синдрома е лезия в симпатикови или парасимпатикови нервни влакна. Състоянието е описано също и при пациенти с карцином на белия дроб, които обхваща и гръбначния стълб.

Продължителната хиперемия може да доведе до розацея. Лезиите първоначално се появяват в централните изпъкнали участъци на лицето. Обривните елементи са представени от папули и пустули на фона на еритем, телеангиектазия, оток и др.

Лечение на хиперемията се извършва с медикаменти и хирургически.

Медикаментозната терапия бива:

• Бета-блокери - това са лекарства, които могат да помогнат за справяне с някои от симптомите на тревожност, като хиперемия и сърцебиене.
• Клонидинът е лекарство, което се използва за справяне с хиперемията, като той променя реакцията на организма към често срещани вещества, които контролират съдовия тонус.
• Ботокс, инжектиран в кожата на лицето, временно парализира невроните в кожата и предотвратява хиперемията. Ефектът му може да продължи до 6 месеца.

Хирургическото лечение се състои в прекъсване на нервните влакна. Операцията се извършва под обща анестезия. Това е лечение в краен случай, когато всички останали опции са изчерпани. Операциите са успешни в около 90% от случаите.

Операцията носи и някои рискове за пациента: алергична реакция към анестетика, хеморагия, инфекция, пропадане на клепача (при увреда на нервите), компенсаторно изпотяване и др.