46,ХХ с истински хермафродитизъм МКБ Q99.1

Наличието на две X хромозоми предопределя развитието на женски фенотип с кариотип 46,XX. Но под влияние на унаследими фактори или фактори на околната среда върху бременната настъпват генетични изменения на нормалния кариотип. Едно от тях е кариотип 46,ХХ с истински хермафродитизъм.

Аномалията представлява интерсексуално състояния, характеризиращо се с комбиниране на тъкани от женската полова система и мъжката полова система в един и същ организъм. Истинският хермафродитизъм е позната още като:

• Разстройство на сексуалната диференциация
• Смесена гонадна дисгенезия.

Епидемиологичните данни посочват, че:

• Кариотип 46,ХХ с истински хермафродитизъм се среща на всяко 1 от 4500 раждания.
• 10% от нарушенията на сексуалното здраве се дължат на истински хермафродитизъм.
• До днес са докладвани близо 400 случая, но се предполага, че броят им е много повече.
• 60% от установените случаи са с кариотип 46,ХХ.
• 2,6% е честота на малигнен потенциал, тоест при 2,6% от регистрираните случаи в последствие се развива раково образувание на гонадите. Рискът е по-висок ако все още има остатъчни мюлерови структури.
• Установена е расова зависимост: от регистрираните случаи най-голям е дялът на населението от африканския континент.

Около 7-мата седмата седмица започва развитието на гонадите при бебето. Върху Y хромозомата са определени гени, която експресия контролира правилното им развитие. Генът КРЗ е отговорен за първичното образуване на гонадите. Неговата експресия води до диференциране на Лайдиговите клетки и Мюлеровите жлези. Ген SOX9 отговаря за развитието на клетките на Sertoli. Експресията на гена DAX има водеща роля за развитието на яйчниците. При мутации на гените или небалансирана експресия на тези гени води смущения в гонадната диференциация.

 За развитието на кариотип 46,ХХ с истински хермафродитизъм има три водещи генетични механизма.

• Първият от тях е сливането на две зиготи (оплодени яйцеклетки) по време на ранната ембриогенеза.
• Вторият известен механизъм е допълнително оплождане на вече оплодена яйцеклетка от втори сперматозоид. В тези случаи настъпва тризомия — наличие на три хромозомни копия.
• Друг механизъм е сливането на две зиготи в една обща. По този начин генетичният материал по два пъти се удвоява.

Патоанатомично 46,ХХ истински херматохродизъм се характеризира с наличието на овотестис.

Това е патологична структура, която има гонадна тъкан и от двата пола. При някои от диагностицираните случаи с 46,ХХ истински херматохродизъм в овотестисa са установени множество твърди семенните каналчета, изпълнени с незрели клетки на Sertoli, както наличието на първични полови клетки. При други случаи са били установени оточни каналчета и нарушение на интерстициалната тъкан.

Кариотип 46, ХХ с истински хермафродитизъм клинично се презентира с неясно диференцирани полови структури. Спрямо нарушенията в генетичната експресия се определя и степента на функционалните нарушения. Могат да бъдат наблюдавани още:

• Криптоменорея
• Задържане на кръв на маточната кухина
• Ендометриоза
• Aтрезия на цервикални канали
• Феморални хернии
• Безплодие

Заболяването се диагностицира с генетични изследвания. Те позволяват да се визуализират хромозомните характеристики. Прилагат се още съвременни флуоресцентни методи (FISH). Хистологичен анализ на патологичната структура, както и други диагностични методики.

Терапевтичното поведение е индивидуализирано спрямо степента на структурните и функционални аномалии.