Индивиди с фражилно място на автозома МКБ Q95.5

Човешкият геном съдържа 46 хромозоми, от които 22 са сдвоени и се определят като автозоми. Автозомите се наричат още соматични хромозоми. Индивиди с фражилно място в хромозомата притежават унаследена склонност за изменение на определен хромозомен участък, изразяващо се в хромозомна чупливост. Фражилните места в хромозомата са специфични за отделните хромозоми. Тези места предимно се локализират в хетерохроматиновите райони.

Спрямо интензивността на фражилните места различаваме индивиди с рядко срещана или често срещана фражилност. 

Рядко проявената фражилност се среща при един от няколко хиляди индивида. В момента са известни 26 редки фражилни места, локализирани предимно в:

• 2-ра хромозома
• 6-та хромозома
• 11-та хромозома
• 16-та хромозома
• 17-та хромозома
• 19-та хромозома
• 20-та хромозома

Редките фражилни места спрямо етиологичниа си чувствителност се разделят на:

• Фолат-зависима чупливост
• Фолат-независима чупливост

Фолат свързана чупливост при индивиди с фражилно място в хромозомата се локализира в 6p23, 9p21, 9q32, и 11q23. При фолат свързаната чупливост се увеличава броят на CGG повторенията на ДНК последователността, което може да се следва от нарушения на репликацията. Пример за фолат-зависима хромозомна чупливост е фражилно място Xq 27.3, обуславяща синдрома на Martin-Bell (известен още като синдрома на чупливата Х хромозома).

В случаите на фолат-независима флажилност, чувствителността на хромозомния участък може да се дължи на:

• Бромдезоксиуридин, представляващ синтетичен аналог на тимидин (пиримидинов деоксинуклеозид).
• Дисрамицин А - повишава активността на топоизомераза 2.

Рядката хромозомна фражилност се характеризира като нестабилна мутация, която се следва от генетични аномалии.

За разлика от рядката хромозомна чупливост, общата фражилност се определя като стабилна. Общата фражилност може да се предизвика от ниски дози на антибиотика Aphidocilin. Установено е, че нарушенията при общата фражилност настъпват в края на репликационния процес. Известни са 80 общи места с фражилност. Към примерните заболявания, дължащи се на фражилност, могат да се причислят:

• FRA11b – синдром на jacobsen, характеризиращ се с частична загуба на хромозомен участък.
• Дефекти в 3-та хромозома – синдром на Seckel, характеризиращ се с ниски нива на ATR (атаксия телангиекатазия и Rad3 протеин) вследствие, на което се увеличава чупливостта на хромозомите.
• Синдром на Bloom-Torre-Machacek
• Анемия на Fanconi

На този етап се правят експериментални проучвания за взаимовръзката между индивиди с фражилно място в хромозомата и неоплазмите.