Вродено изкривяване на тибията и фибулата МКБ Q68.4

Вродено изкривяване на тибията и фибулата е с многообразна етиология. Причини за възникването на тази аномалия могат да бъдат следните:

• вирусни инфекции
• травматични увреди
• рахит
• болест на Блаунт
• тибиална псевдоартоза
• вътрематочно разположение
• фиброзна дисплазия
• анормално ембриологично развитие и много други

Вродено изкривяване на тибията и фибулата най-често се установява около осмата година на детето. В тази възраст неравенството между двата крайника става видима. Крайникът с вродено изкривяване на тибията и фибулата е с по-малка дължина. Тежестта върху двата крайника вследствие на вродената деформацияне може да се разпредели равномерно и настъпва изкривяването на тибията и фибулата. Вродено изкривяване на тибията и фибулата може да доведе до анормално развитие на ходилото.

Водещи симптоми в клиничната картина са дисбаланс в двата крайника, наклони и покуцване в походката на детето, деформация на ходилото. Рядко аномалията се съпровожда от болка.

Диагностиката се осъществява чрез рентгенография, изследване костната плътност.

Ако аномалията бъде открита в ранна детска възраст, вродено изкривяване на тибията и фибулата до 50 % се коригира с "serial casting"(този метод се свежда до имобилизация на засегантия крайник чрез серия от отливки) или шиниране.

При неефективност на метода може да се предприеме коригираща остеотомия. Коригиращата остеотомия зависи от степента на аномалията, както и зрелостта на костите. Нормално разминаването в дължините на крайниците варира от 2 до 6 см. Оптималното време за извършване на процедурата е преди костното зрялост, за да може костите да израснат и да достигнат до търсения баланс в размера на двата крайника.