Вдлъбнато стъпало [pes cavus] МКБ Q66.7

Вдлъбнатото стъпало [pes cavus] представлява вродена деформация на стъпалото, при която се наблюдава прекомерно висок свод. Поради силно изразения свод на ходилото, дефектът се нарича още сводесто ходило.

Вродената форма на вдлъбнатото стъпало се среща рядко и обикновено се съчетава със spina bifida. Съществува и придобита форма на сводестото ходило, която обикновено се дължи на детски паралич или спастична парализа (болест на Литъл, Little).

При вдлъбнатото стъпало [pes cavus] плантарната фасция е изопната и се напипва като твърда, широка и болезнена при палпация връв. Петата е извита вертикално и болният стъпва само на едната част от нея. Стъпва се на главичките на всички метатарзални кости, поради което около тях се наблюдават мазоли.

Терминът вдлъбнато стъпало [pes cavus] обхваща широк спектър от деформации на ходилото. Трите основни типа пес кавус, които редовно се описват в литературата са известни като pes cavovarus, pes calcaneocavus и пес кавус в тесния смисъл на думата.

Pes cavovarus е най-често срещания тип вдлъбнато стъпало. Среща се при невро-мускулни заболявания, болест на Charcot-Marie-Tooth, идиопатични случаи. Pes cavovarus се представя още с варусно положение на петата, плантарна флексия на първата метатарзална кост и деформация на ноктите.

Pes calcaneocavus се среща главно при парализа на прасеца поради полиомиелит.

Pes cavus в тесния смисъл на думата е състояние, при което се наблюдава само висок свод. Това е чиста форма на вдлъбнатото стъпало, без други придружаващи деформации като дорзална флексия или варусно положение.

Лечението включва мануална ненасилствена редресация, последвана от добре моделирани гипсови превръзки. Ако бъде започнато през първите месеци от живот, лечението обикновено дава добри резултати. При закъснели случаи се налага оперативно лечение, без особени гаранции за голям успех.