Валгусно изкривяване на костта на петата (talipes calcaneovalgus) МКБ Q66.4

Валгусното изкривяване на костта на петата (talipes calcaneovalgus) представлява дефект по рождение, при който стъпалото е прекомерно извито нагоре до такава степен, че гърбът на ходилото да докосва предната част на подбедрицата (долната част на гърба). Пръстите на краката са постоянно насочени нагоре, а сводът е плосък. В някои от случаите, аномалията може да засяга само едното краче.

Валгусното изкривяване на костта на петата е сравнително честа находка при новородените. Честотата на тежки случаи е между 0,4 и 1 на 1000 раждания. Ниска степен на деформация се появят в 5% от всички новородени. Аномалията се среща по-често при женския пол и седалищно предлежание на плода.

Валгусното изкривяване на костта обикновено се дължи на позиционирането на плода в матката. Плантарната (долната, ходилната) повърхност на стъпалото се разполага срещу стената на матката, което принуждава крачетата да бъдат свити. Засегнатите новородени имат външна ротация на петната кост (калканеуса), пренатоварено ахилесово сухожилие и стегната мускулатура на крака. Аномалията може да бъде свързана с дисплазия на тазобедрената става и външна ротация на пищяла.

Счита се, че валгусното изкривяване на костта отзвучава спонтанно. Правят се упражнения с плантарна флексия и разтягане на крачетата, което се повтаря около 10 пъти на ден. Смята се, че упражненията и разтяганията на крачетата с всяка смяна на памперса могат да бъдат само в полза. Необходимо е родителите на пеленачето внимателно да масажират крачетата няколко пъти дневно. Пълно оздравяване може да се очаква в рамките на 3 до 6 месеца. При тежки случаи се извършва шиниране, носят се коригиращи обувки или се правят серийни отливки.